От синдиката критикуват остро подхода на законодателя, който използва финансовата рамка на държавата като инструмент за промяна на основни трудови права. Според организацията това нарушава принципите на правовата държава и заобикаля задължителния социален диалог, тъй като липсва оценка на въздействието.
"Считаме, че с тези предложения се прави опит за извършване на фундаментални промени в трудовото законодателство по начин, който не съответства нито на предмета на бюджетния закон, нито на установените стандарти за качествено и прозрачно законотворчество", заявяват от КНСБ в официалното си писмо до обществения защитник. Те припомнят, че Конституционният съд вече има практика, според която бюджетният закон не може да изменя трайно материални закони.
Удар по работещите на непълно работно време
Едно от основните притеснения е свързано с параграфи 11 и 12 от преходните разпоредби, които заменят досегашния принцип за признаване на трудовия стаж в календарно време с нов механизъм, базиран единствено на реално отработените часове. Според експертите това не е просто техническа промяна, а фундаментално изместване на философията на трудовия стаж.
"Най-сериозно засегнати ще бъдат работещите на непълно работно време – родители на малки деца, лица с трайни увреждания, хора, полагащи грижи за членове на семейството, учащи се, възрастни работници и всички лица, за които непълната заетост е необходима форма на участие в пазара на труда", предупреждават от конфедерацията.
Синдикалистите подчертават, че липсва яснота как точно ще се отчита времето на платен или неплатен отпуск, периодите на временна неработоспособност, както и ситуациите, при които служителят има повече от един трудов договор.
Без гаранция за минималните доходи
Освен стажа, законопроектът за бюджета на практика спира действието на члена от Кодекса на труда, който регламентира механизма за определяне на минималната работна заплата в страната.
"За нас е категорично неприемливо предложението, с което се преустановява действието на съществуващия механизъм за определяне на минималната работна заплата, без да бъде предложен едновременно нов, завършен, обективен и предвидим модел", посочват от КНСБ.
Според тях премахването на тази законова гаранция създава огромна икономическа несигурност за стотици хиляди българи с най-ниски доходи и нарушава директивите на Европейския съюз за адекватни минимални възнаграждения. Организацията е категорична, че докато не бъде изработен и обсъден нов механизъм със социалните партньори, настоящата правна рамка не трябва да бъде отменяна.
