В пленарната зала присъстваха вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев, както и министри от кабинета.  Заместник-председателят на Народното събрание Иван Ангелов, който ръководеше заседанието, съобщи, че законопроектът ще бъде подложен на окончателно гласуване в следващия пленарен ден.

 

Проектът на държавния бюджет за 2026 г. предвижда дефицит от 5,7% от БВП и пакет от промени, които засягат публичните финанси, доходите и пазара на труда. Сред най-обсъжданите мерки са замразяването на минималната работна заплата на 620 евро до изработването на нов механизъм за определянето ѝ, промени в осигуряването на държавните служители, увеличени капиталови разходи и поемането на нов държавен дълг за финансиране на разходите.




Една от най-оспорваните промени е новият начин за изчисляване на трудовия стаж при работа на непълно работно време. Според предложението стажът вече ще се натрупва според действително отработените часове, а не по календарния принцип. Това означава, че хората на четири-, пет- или шестчасов работен ден ще придобиват по-малко признат трудов стаж и съответно право на по-малко дни платен годишен отпуск. Мярката предизвика критики, че ще засегне най-вече студенти, родители, хора с увреждания и всички, които работят почасово.

 

Сред спорните предложения е и закриването на Комисията по досиетата. Според проекта нейните архиви и дейност трябва да преминат към Държавна агенция „Архиви“, а мотивът на правителството е очаквана икономия от близо 6 млн. евро годишно. Идеята обаче предизвика остри реакции от историци, общественици и опозицията, които предупреждават, че промяната засяга не само административната структура, но и начина, по който държавата съхранява, обработва и предоставя информация за архивите на бившата Държавна сигурност.

 

Бюджет с дефицит от 5,7% и замразена минимална заплата


Проектобюджетът предвижда дефицит от 5,7%, замразяване на минималната работна заплата на 620 евро до приемането на нов механизъм за определянето ѝ и държавните служители сами да поемат осигурителните си вноски.

 

Спорът за дефицита


По време на дебатите Теменужка Петкова от ГЕРБ–СДС заяви, че дефицитът от 5,7% означава недостиг от 7,2 млрд. евро и ще доведе до по-висок държавен дълг и инфлация.

 

По думите ѝ проектът нарушава Закона за публичните финанси и европейските правила. Тя постави под съмнение част от планираните разходи за издръжка и увеличената капиталова програма, като обвини управляващите, че вместо да се борят с олигархията, са насочили усилията си срещу държавните служители.

 

В отговор Здравко Марков от „Прогресивна България“ заяви, че според данните на Евростат дефицитът през първото тримесечие на 2026 г. е 7,6%, а част от разходите са наследени от предишното управление. По думите му бюджетът изпълнява вече поети капиталови ангажименти и цели да стабилизира публичните финанси, а не да увеличава безконтролно разходите.

 

Предложения за по-нисък дефицит и промени в капиталовата програма


Мартин Димитров от „Демократична България“ заяви, че това е последният шанс дефицитът да бъде намален под 3%. Според него това може да стане чрез ограничаване на капиталовите разходи и увеличаване на ставките за хазартните оператори.

 

Той разкритикува и промените в общинската капиталова програма. По думите му се отваря възможност за подписване на нови договори без ясно определен финансов лимит и без достатъчно правила, което създава риск средствата да бъдат насочвани към политически предпочитани общини.

 

Спор за заплатите в сектор „Сигурност“


Хамид Хамид от ДПС заяви, че партията няма да подкрепи отпадането на автоматичния механизъм, който обвързва възнагражденията в сектор „Сигурност“ със средната работна заплата за страната.

 

„С полицията шега не бива“, предупреди той.




Дебат и за средствата за вероизповеданията


Атанас Славов от „Демократична България“ заяви, че парламентарната група ще подкрепи бюджета в частта за Министерството на отбраната, но няма да подкрепи намаляването на държавната субсидия за регистрираните вероизповедания, тъй като според него това ще затрудни дейността им.

 

Искане за пренасочване на средства към язовир „Огоста“


Петър Петров от „Възраждане“ предложи близо 2,9 млн. евро, предвидени за съхранение на класифицирано американско оборудване и съоръжения, да бъдат пренасочени към строително-ремонтни дейности по съоръженията на язовир „Огоста“, които според него също са от значение за националната сигурност.

 

Предложение за отлагане на новата такса „смет“


Коста Стоянов от „Възраждане“ поиска въвеждането на новата методика за определяне на такса „смет“ по принципа „замърсителят плаща“ да бъде отложено до края на 2028 г.

 

Според него промяната ще натовари допълнително домакинствата.

 

Обвинения за непрозрачно разпределение на средства


Мирослав Иванов от „Продължаваме промяната“ заяви, че моделът на управление не е променен, а само политическата му опаковка.

 

По думите му голяма част от средствата ще бъдат насочени към неясно определени общински проекти по решение на управляващите, без достатъчна прозрачност.