Предвижда се трудовият стаж вече да се изчислява според действително отработените часове, а не по календарния принцип. Това означава, че хората на четири, пет или шестчасов работен ден ще натрупват по-малко признат трудов стаж от служителите на осемчасов работен ден.
Предложението предизвика остри спорове в комисията. От ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и ДПС се обявиха против промяната. Според критиците промяната ще засегне най-вече хората, които работят на непълно работно време по необходимост.
От „Демократична България“ определиха текста като пореден удар върху легалния бизнес и призоваха той да бъде оттеглен, а ГЕРБ-СДС разкритикуваха начина, по който толкова съществена промяна в трудовото законодателство се предлага чрез преходните и заключителните разпоредби на закона за държавния бюджет.
Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова защити предложението. По думите ѝ целта е да се въведе по-справедливо отчитане на трудовия стаж, така че всеки да получава права, съответстващи на реално положения труд.
Срещу промените се обяви и омбудсманът Велислава Делчева.
В крайна сметка парламентарната комисия одобри текстовете с гласовете на „Прогресивна България“. Предстои те да бъдат разгледани и гласувани окончателно и в пленарната зала.
Студенти, родители и хора с увреждания сред най-засегнатите
Най-сериозните опасения около предложението са, че то ще засегне хората, които работят на непълно работно време не заради желание да плащат по-малко осигуровки, а защото това е единствената възможност да съчетаят работата с други ангажименти. Сред тях са студенти и докторанти, които комбинират обучение и работа, родители на малки деца, хора с увреждания, както и служители в малки населени места, където почасовата заетост често е единствената налична форма на работа.
Според критиците именно тези групи ще понесат основната тежест на предложението. При изчисляване на трудовия стаж според реално отработените часове те ще натрупват по-бавно стаж, въпреки че работят по законно сключени трудови договори и плащат осигуровки върху договореното си възнаграждение. Това ще се отрази не само върху продължителността на признатия трудов стаж, но и върху права, които са обвързани с него, включително платения годишен отпуск.
Друг основен аргумент е, че промените не разграничават фиктивната от реалната почасова заетост. Управляващите мотивират реформата с необходимостта да ограничат практиката служители формално да бъдат назначавани на четиричасов работен ден, а реално да работят по осем часа срещу допълнително нерегламентирано възнаграждение.
Според противниците на текста обаче това е проблем на контрола върху трудовото законодателство, а не на правилата за изчисляване на трудовия стаж. Те предупреждават, че вместо да бъдат санкционирани работодателите и работниците, които нарушават закона, новият режим ще засегне всички, които работят почасово напълно законосъобразно.
Критики има и към начина, по който се предлага промяната. Става дума за съществена реформа в трудовото законодателство, която се прокарва чрез преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет, вместо да бъде обсъдена самостоятелно с участието на синдикатите, работодателските организации и експертите по трудово право. Подобна промяна засяга стотици хиляди работещи и би трябвало да бъде придружена от оценка на въздействието и широк обществен дебат, каквито към момента не са представени.
