Синдромът „Брут“: Един по потник и друг с костюм тестват Борисов. Как парче свинско месо се превръща в говедо

Бившият кмет на Варна Иван Портних се изказал тези дни по темата корупция. Странно. Все едно д-р Йозеф Менгеле да е главният консултант за строежа на детската болница в София.  

Има само две причини Портних да се нагърби с тема, която му е близка по начин, по който не би трябвало да му е. Първата причина: Огромното желание да покаже на Борисов, че е готов на всичко за него.

Втората: Отмъщение за загубата на кметския пост на последните местни избори. Отмъщение и към Борисов, и срещу Коцев, който го би на вота.

Изявите му обаче, от каквото и да са продиктувани, са нож в гърба на вожда и стратега на ГЕРБ.

Точно, когато Борисов по два пъти на ден се хвали, че е главният фактор, вкарал България в еврозоната и гарант за еврото у нас, пред камерите се появява човек, който е официално обвинен от Европейската прокуратура за измами с евросредства. Има повдигнато обвинение и за опита Варненското езеро да бъде превърнато в най-голямата септична яма в Европа...

Да не отваряме списъка с всички останали корупционни съмнения, съпътствали 10-годишното управление на Портних във Варна – дълъг е поне колкото недовършената и ограбена магистрала „Хемус“.

Борисов трябва да внимава, когато негови приближени бързат да се изявяват пред публика.

Нещо подобно направи преди часове и външният министър Георг Георгиев. От МВнР излязоха с необичайна декларация по повод появата на посланичката на Германия у нас Н.Пр. Ирене Мария Планк. Претенциите на Външно са за това, че г-жа Планк се появила снощи на протеста пред Съдебната палата в столицата срещу ареста на варненския кмет. Посланичката на една от най-големите държави в ЕС и НАТО била снимана и това с нещо е смутило Георг Георгиев. В декларацията на МВнР мотивите са обяснени доста мъгляво и нескопосано. Защото ако е неприемливо посланик на партньорска държава да се появява на масови събития, пък били те и с политическа насоченост, то какво мисли Външно за присъствието на чужди шпиони на подобни мероприятия? Защото такива „обслужват“ подобни масови събития по задължение и невинаги с добри намерения. Да си затваряш очите за тях, а да си обезпокоен от г-жа Планк е малко странно.

Снимка БНТ: Георг Георгиев и г-жа Ирене Мария Планк

Истински скандално и провокативно в това отношение е поведението на руската посланичка Елеонора Митрофанова. Нейната поява на тържества, чествания, масови прояви на определени партии и формирования често предизвиква разнопосочни обществени реакции. Преди дни политическа партия, която има представители в парламента, са заявили своите „братски чувства“ към Москва по повод някакъв руски празник. Дори обещали да работят за задълбочаване на отношенията между България и Русия. Независимо, че Кремъл ни е обявил за „неприятелска държава“.

Българският патриарх неведнъж се среща с Митрофанова, засвидетелствайки и своята проруска позиция и благоразположение към РПЦ.

Митрофанова се появяваше и на тържества по случай Съединението, при положение, че именно Русия е държавата, обявила се против този върховен акт и скъсала по този повод дипломатически отношения с България.  

 Самата Митрофанова нагло заяви неотдавна, че ако има възможност, би гласувала за „Възраждане“. Костадин Костадинов, наричан от някои "Копейкин" пък подписа споразумение за сътрудничество с партията на Путин. В София нямаше институционална реакция на тези изяви, обслужващи явно интересите на чужда държава.

Интересно как Борисов приема инициативата на Външно спрямо най-високопоставения германски дипломат в страната ни? Да не би острата позиция на канцлера Фридрих Мерц срещу войната на Путин в Украйна да е причина за странното поведение на Външно?

Посланици на различни държави в София често обикалят страната, посещават исторически и културни места, присъстват на народни събори, някои от които се използват от политици и партии за техни цели. Да не говорим за аташета, секретари на посолства и откровени шпиони, които кръстосват страната ни с различни задачи постоянно.

Борисов има върху какво да се замисли в тази посока.

Изяви като тези на Портних и Георгиев дали са му от полза?

И което е по-важно – дали са случайни.

Борисов е отгледал и Портних, и Георгиев от „едно парче свинско месо“, както казваше Бате Николай за персонажа Кънчо, в един новогодишен скеч. Да не се окаже верен завършекът на тази фраза…

Което ни връща отново към историята с Брут.

Емил Азар