Разположен точно седем седмици преди Великден, той бележи границата между зимата и пролетта, между духа и изобилието на месоядните празници и смирението на Великия пост. Днес е ден за пречистване – както на тялото чрез храната, така и на душата чрез прошката.

На този ден за последен път преди Великден се консумират млечни продукти и яйца. Трапезата е богата и празнична, а основните герои на нея са баницата със сирене, варените яйца, бялата халва с ядки и в някои региони – рибата.

След вечерята се извършва обичаят „хамкане“. На червен конец се завързва парче халва или сварено яйце и се завърта в кръг над главите на децата. Който успее да го захапе без ръце, ще бъде здрав и силен през цялата година.

Най-красивият елемент на празника е духовният мост между хората. По традиция по-младите посещават по-възрастните си роднини (родители, кумове, по-големи братя и сестри), целуват ръка и отправят молба за прошка. Отговорът следва да бъде: „Простено да ти е от мен и от Господа!“ Този акт на смирение цели да изчисти всички вражди и натрупани обиди, за да може човек да влезе в периода на поста с чисто сърце.

Вечерта на Сирни Заговезни небето се осветява от големи огньове – оратници или сирнишки огньове. Вярва се, че огънят прогонва злите сили и пречиства земята от остатъците на зимата. Височината на пламъка вещае колко богата ще е реколтата. Прескачането на огъня носи здраве и предпазва от вредители.

В много краища на България ергените хвърлят „чавшки“ (запалени дървени стрели) в двора на девойката, която харесват – древен ритуал за любов и задомяване.