На 21 януари Министерският съвет взе решение да прехвърли управлението на част от острова (около 35 декара) от Министерството на културата към ДП „Пристанищна инфраструктура“. Целта е изграждане на модерен пътнически терминал за туристически кораби и яхтена марина. Мотивът на държавата е да облекчи претовареното рибарско пристанище в Созопол и да осигури безопасност за туристите. Останалата част от острова и знаковата сграда на бившето Рибарско училище остават към Министерството на културата за бъдещ музей на подводната археология.

Кметът на Созопол Тихомир Янакиев изразява сериозен скептицизъм и недоволство заради решението. Основните му мотиви са липсата на съгласуване и опасения от бетониране на острова. Янакиев остро критикува факта, че решението е взето „на тъмно“, без да бъде обсъдено с местната общност и общината. Той настоява държавата да представи ясна концепция пред жителите на Созопол. Кметът неведнъж е обвинявал държавата в „нехайство“, тъй като сградите на острова тънат в разруха от 15 години, а новият проект изглежда по-скоро като бизнес инициатива, отколкото като културно опазване.

Местните жители се опасяват, че фокусът върху яхтена марина и търговски обекти може да измести идеята за съхраняване на археологическото наследство. Островът се смята за мястото, където е възникнала древната Аполония Понтика.

Кметът е част от инициативен комитет (заедно с президента Илияна Йотова), който от години се бори островът да стане Световен център на изкуствата с подкрепата на Франция и ЮНЕСКО. Прехвърлянето на терена към транспортното министерство се тълкува като отстъпление от тази идея.

Островът в началото на ХХ век

Скандали съпровождат съдбата на остров Свети Кирик от десетилетия. Една от най-често спряганите от различни правителства идеи е за „Музей на музеите“. Тя така и не получи реално финансиране и някаква част от необходимите за реализирането ѝ 50 милиона лева. Друг проблем е с Рибарското училище. То е архитектурен паметник, който буквално се разпада, докато министерствата си прехвърлят отговорността за него. Отделно, конфликтът между рибарите и туристическите корабчета в сегашното пристанище е постоянен източник на напрежение в града.

Кметът изрази съмнения, че зад сегашния проект стоят предимно икономически и частни интереси. „Прозират отвсякъде лични интереси и най-вече в контекста на задаваща се политическа развръзка. Говори се за много пари и инвестиции, но аз на такива красиви думи не вярвам.“

Според него първоначалните индикации за яхтена марина и ресторанти насочват към прекомерна комерсиализация. „В Созопол има достатъчно яхтени марини и ресторанти. Ако ще говорим само за печалба, точно това виждам – чисто икономически интерес от цялата тази работа. Кой ще експлоатира бъдещата марина, кой ще събира таксите и какъв ще бъде реалният ефект за местната общност? Това е остров в границите на град Созопол. Логичният въпрос е какъв е бенефитът за Созопол – парите от тези туристи за кого ще бъдат – за местните хора или за няколко определени господа?“

Тихомир Янакиев настоява проектът да бъде подложен на широко обществено обсъждане и да се представи ясна концепция за развитие.