„Посланикът ни в София ще бъде Крум Ефремов – професионален дипломат, един от най-качествените, бих казал“, заяви Муцунски.
Ефремов в момента е директор на Дирекцията за икономическо сътрудничество към Министерството на външните работи на Северна Македония. Преди това е бил посланик на страната в Украйна.
Първоначално Муцунски посочи, че процедурата за назначаване на посланици и генерални консули съдържа етап, в който информацията е класифицирана и имената не могат да бъдат коментирани. След това обаче потвърди кандидатурата на Ефремов.
Скопие: Диалогът със София не е прекъсвал
Назначението идва в чувствителен момент в отношенията между двете държави. Муцунски заяви, че София и Скопие поддържат постоянен диалог за нерешените въпроси около европейския път на Северна Македония.
„Има постоянен диалог от момента, когато беше съставено това правителство до днес. Има периоди, когато диалогът е по-интензивен или по-малко интензивен, но няма момент, в който да не дискутираме за намирането на справедливо решение в рамките на позициите, които имаме“, каза той.
Основното противоречие остава изпълнението на условията, заложени в европейската преговорна рамка. България вече заяви, че няма да приеме нейното предоговаряне.
Спорът не е за езика, а за неизпълнено условие
Муцунски отново представи разногласията със София през темите за идентичността, езика, историята и културата. „Червените линии на нашата държава са свързани с нашите история, идентичност, език и култура“, заяви той.
Това обаче не описва точно препятствието пред следващата стъпка на Северна Македония към ЕС. В европейската преговорна рамка е записан конкретен ангажимент – страната да промени конституцията си и сред изброените в нея общности да включи и българите. Едва след влизането в сила на тази промяна трябва да се проведе следващата междуправителствена конференция, която да завърши откриващата фаза на преговорите.
Това условие не е ново искане, поставено едностранно от София. То е част от договорената през 2022 г. европейска рамка, която Северна Македония е приела. Европейската комисия също продължава да посочва конституционните промени и включването на българите сред необходимите стъпки за напредък.
Затова твърдението, че преговорите „постоянно зациклят“ заради идентичността, езика, историята и културата, измества фокуса от конкретния нерешен въпрос. Към момента Скопие не е изпълнило поетия ангажимент за конституционните промени.
И това не е само позицията на България. През юни председателят на Европейския съвет Антониу Коща заяви в Скопие, че приемането на договорените конституционни изменения остава необходимата следваща стъпка и „единственият път напред“ към фактическото продължаване на преговорите.
Така новият посланик Крум Ефремов ще пристигне в София при запазено основно разминаване – Скопие настоява за допълнителни гаранции и поставя спора в полето на идентичността, докато България и европейската рамка очакват изпълнение на вече поетия ангажимент за промяна на конституцията.
