„Най-рискова е групата на новородените – на месец-два, преди да им е поставена първата имунизация“, обясни тя и допълни, че двата смъртни случая при новородени в Кюстендил вероятно се дължи на забавено лечение.

Проф. Ива Христова посочи, че предписването на антибиотик в началото потиска развитието на бактериите. „Ако лечението закъснее, изразената симптоматиката вече показва, че тези бактерии са започнали да отделят токсини“, поясни тя.

„Относно разпознаването на коклюша – той започва като остро респираторно заболяване. Налице са хрема, температура и лека кашлица. Симптоматиката, която е тежка и води до задушаване, се развива в следващите дни и седмици“, поясни още проф. Христова.

Според нея случаят в Кюстендил показва, че има доста източници на зараза, които са безсиптомни или с атипични симптоми. Тя поясни, че се хваща „върхът на айсберга“, а вероятно разпространението на зараза е доста по-мащабно и не се разпознава лесно.
 

„Очевидно има скрита заболеваемост, тъй като не може да бъде открит източника на заразата. Болните хора разпространяват бактериите още в инкубационния период – още преди изявата на симптомите. Ако се хване още в първата седмица, лечението ще даде ефект и ще се пропуснат тези пристъпи на кашлица. Но ако се изпусне този период и минат десетина дни, при неваксинираните лица се стига до тежки пристъпи – конвулсии и гърчове, които довят до невъзможността да се поеме въздух“, обясни още експертът.

„Всички лаборатории са задължени да докладват случаите на коклюш, така че няма значение къде ще се направи изследването. Клиничните симптоми не са типични и е най-добре да се прави тест при наличието на съмнение за коклюш“, каза още проф. Христова.

 
Тя посочи, че лечението от една страна цели да спре разпространението на бактериите, а от друга – да бъдат облекчени симптомите. От думите ѝ става ясно, че в първите дни антибиотиците са изключително ефикасни – колкото по-късно бъдат включени те, толкова по- голяма е опасността за пациента.

„Защита при ваксинираните лица има, но тя отслабва във времето. Преди 2012 г. бяхме ваксинирани с ваксина, която имаше повече странични ефекти, но създаваше доста по-надеждна защита. След това обаче се премина към друг тип ваксина, която се понася по-леко, но имунитетът при нея избледнява по-бързо. Затова се въведоха няколко реимунизации“, поясни тя.

ФрогНюз