На 30 юли над 70 000 нелегални мигранти влязоха в испанския анклав Сеута само за ден. Това е повече от всички останали незаконни преминавания по външните граници на ЕС от началото на 2026 г. Кризата предизвика политическо напрежение в Испания и тревога сред останалите държави членки.

 

Темата ще стигне до Европейския съвет през октомври. Преди това вътрешните министри и посланиците на страните от ЕС ще проведат серия от срещи.

 

Шенген отново под натиск

 

Един от първите ефекти от кризата беше връщането на граничния контрол между някои държави.




Италия възстанови проверки по въздушните и морските граници с Испания за един месец. Испания отвърна със същата мярка. В края на август двете страни удължиха ограниченията с още 15 дни.

 

Дания и Финландия дори призоваха за временно изключване на Испания от Шенген. На извънредна среща през август вътрешните министри на 22 държави заявиха готовност за допълнителни мерки срещу вторичното движение на мигранти.

 

В момента девет държави от ЕС – Германия, Испания, Италия, Дания, Австрия, Нидерландия, Полша, Франция и Швеция – както и Норвегия са върнали временно граничния контрол. Като причини те посочват незаконната миграция и терористични заплахи.

 

Спорът за солидарността

 

Новият Пакт на ЕС за миграцията и убежището предвижда механизъм за помощ на държавите по външните граници. Страните могат да приемат част от търсещите убежище, да платят финансова вноска или да предоставят персонал и други ресурси.

 

Именно разпределението на мигранти остава най-спорната част от системата. За 2026 г. държавите значително намалиха броя на хората, които трябва да бъдат премествани между отделните страни.

 

Предвидено е 8878 души, подали молби за убежище в Испания, Италия, Гърция, Кипър и Малта, да бъдат приети от други държави.

 

Паралелно с това страните по външните граници трябва да приемат обратно мигранти, които първо са влезли през тяхна територия, а след това са подали молба за убежище в друга държава от ЕС.

 

Именно тук вече се появяват нови конфликти. Седем държави поискаха Италия да приеме обратно мигранти, а Рим настоява за допълнителна компенсация.

 

Центрове за връщане извън ЕС

 

Другият голям спор е свързан с т.нар. центрове за връщане. Новите правила позволяват държавите от ЕС да изпращат мигранти в трети страни, дори когато те нямат пряка връзка с тях, ако има двустранно споразумение.

 

Германия, Австрия, Дания, Гърция и Нидерландия работят по подобна схема и водят разговори с Уганда и Руанда.

Министрите на петте държави ще обсъдят напредъка на среща в Копенхаген на 4 септември.




Идеята обаче среща сериозни критики. Не е ясно кой ще носи отговорност за хората в тези центрове, колко дълго могат да останат там и кой ще следи дали правата им се спазват.

 

Според експерти подобни схеми почти сигурно ще бъдат атакувани в съда. Съществува и риск те да бъдат блокирани, както се случи с британския план за изпращане на мигранти в Руанда.

 

Така ЕС влиза в есента с три едновременно отворени фронта – все по-чести вътрешни гранични проверки, спор за разпределението на мигрантите и опит за изнасяне на част от политиката по връщането извън границите на съюза.