До произнасянето на магистратите останалите разпоредби ще продължат да действат. При подобни случаи, свързани с държавните финанси, парламентът обикновено реагира бързо и приема необходимите промени, за да бъдат отстранени проблемите.
Панова уточни, че не всеки, който не е съгласен с параметрите на бюджета, може да сезира Конституционния съд. Право да отправят искане имат поне една пета от народните представители, президентът, Министерският съвет, двете върховни съдилища, главният прокурор, а при случаи, свързани с нарушаване на права и свободи на гражданите – омбудсманът и Висшият адвокатски съвет.
Председателят на КС коментира, че съдът не разглежда бюджета като цялостна финансова рамка, която да променя или коригира, а проверява дали отделни негови разпоредби противоречат на Конституцията. Като пример тя посочи, че ако с определено бюджетно решение се ограничи прекомерно финансирането на държавен орган до степен, която пречи на нормалната му работа, тогава съдът може да обяви конкретния текст за противоконституционен.
Темата за възможно оспорване на Бюджет 2026 беше повдигната след заявката на ГЕРБ, че ще внесат жалба до Конституционния съд след обнародването на закона. Причината, посочена от партията, е заложеният дефицит от 5,7%, а не промените, свързани с осигуровките на държавните служители.
От ПП също обявиха подобно намерение, след като връчиха на президента петиция с призив за вето на бюджета за тази година.
