Средствата са събрани чрез кампанията „Грижа на всяка цена“ на Български фонд за жените. Тя приключи на 8 март, а сега парите ще бъдат насочени към организации в Търговище, Видин, Варна, Хасково и Бургас. Те работят с жени и деца, преживели домашно насилие.
Финансирането ще покрие различни нужди. Част от средствата ще отидат за психологическа, социална и юридическа помощ. Друга част ще подкрепи обучения, супервизии и по-добра организация на екипите, които работят с пострадали. Това е важно, защото тези хора често поемат случаи с тежка травма, риск и дълги съдебни процедури.
В Търговище сдружение „Асоциация НАЯ“ ще използва средствата за укрепване на екипа си. Във Видин сдружение „Заедно за бъдеще“ ще разширява достъпа до психологически и правни консултации, включително за жени от малки населени места.
Във Варна фондация „ЕС О ЕС – семейства в риск“ ще осигурява комплексна помощ за пострадали жени и ще подобрява условията в консултативния си център. В Хасково фондация „Х и Д Перспективи“ ще продължи работа с жени и деца от Хасково, Димитровград и региона. Подкрепата включва кризисно консултиране, психологическа помощ, социална работа и правни консултации. В Бургас сдружение „Асоциация Деметра“ ще насочи средствата към обучения, вътрешни процедури и по-добра координация с институциите.
Това е вторият етап от кампанията. По-рано тази година БФЖ вече разпредели 26 000 евро към три организации в Силистра, Казанлък и Кърджали. Така общо осем организации получават допълнителен ресурс за работа с пострадали от домашно насилие.
Домашното насилие има много лица
Когато се говори за домашно насилие, повечето хора си представят побой. В насилието обаче влиза много по-широк кръг от прояви. Домашно насилие е и системното унижение, обидите, заплахите, изолацията от близки и приятели, постоянният контрол, преследването, ограничаването на контактите и опитите един човек да бъде поставен в страх и зависимост.
Насилие е и икономическият контрол – когато партньорът отнема доходите, забранява на другия да работи, контролира всяка похарчена сума или го оставя без средства за нормален живот. За насилие се смятат още сексуалната принуда, принудителният брак, както и всяко действие, което застрашава физическото, психическото или емоционалното здраве на пострадалия.
Домашното насилие невинаги оставя синини. Много от най-тежките му последици са невидими – тревожност, страх, загуба на самочувствие, депресия и усещане, че жертвата няма изход. Затова и навременната психологическа, социална и правна подкрепа е толкова важна, колкото и защитата от самото физическо насилие.
Когато държавата оставя празнина
Новината за даренията е добра. Но тя показва и нещо много по-тежко – подкрепата за жертви на домашно насилие в България продължава да зависи твърде много от неправителствени организации, проекти и кампании.
Държавата има законова отговорност да осигурява защита, помощ и специализирани услуги за пострадалите. На практика обаче човек често стига до реална психологическа, правна или социална подкрепа именно през организации, които от години запълват липсите в системата.
Това не е нормален модел. Помощта след насилие не трябва да зависи от това дали в даден град има силна неправителствена организация, дали тя е спечелила проект или дали е успяла да събере дарения. Жена, която бяга от насилник, няма време да чака кампания. Дете, което е живяло в страх, няма нужда от временна грижа. Нужно е работещо място, специалист и ясен път към защита.
Проблемът не е само в парите. Проблемът е в липсата на достатъчно устойчива система. В много райони достъпът до специализирана помощ остава ограничен. Услугите не са равномерно разпределени. Организациите, които работят на терен, често трябва едновременно да помагат на пострадалите, да търсят финансиране, да обучават екипи и да водят битка с институционална инерция.
От кампании към работеща система
Необходими са повече кризисни центрове и консултативни услуги в цялата страна, устойчиво държавно финансиране за тях и по-бързо изпълнение на мерките за защита. Не по-малко важно е да има задължително обучение на полицаи, магистрати и социални работници, както и ефективни програми за работа с извършителите, които законът вече предвижда.
Държавата трябва да започне да измерва не само колко сигнала са подадени, а колко хора реално са получили помощ и защита. Защото истинският резултат не е броят на образуваните преписки, а броят на жените и децата, които са успели да излязат от насилието и да не се върнат обратно.
Дарителските кампании могат да помогнат на десетки хора. Но сигурността на жертвите не може да зависи от следващия успешен проект или следващата кампания. Тя трябва да бъде гарантирана от държавата – постоянно, еднакво и навсякъде в България.
