На този фон в Техеран започнаха многодневните церемонии по погребението на дългогодишния върховен лидер. Властите представят събитието като символ на приемственост и стабилност, но зад официалната демонстрация на единство вече се очертава нов център на влияние.

 

Синът на Хаменей остава в сянка


В центъра на вниманието е Моджтаба Хаменей – синът на покойния върховен лидер, за когото се смята, че постепенно поема ключова роля в управлението.




Според западни и регионални източници той е бил ранен при американско-израелския удар, при който загина баща му. Оттогава почти не се е появявал публично, което поражда въпроси за здравословното му състояние и за начина, по който упражнява влияние.

 

Източници, цитирани от The Washington Post, твърдят, че важните решения продължават да се вземат около него, макар комуникацията да се осъществява чрез тесен кръг доверени представители.

 

Все повече власт за силовите структури


Анализатори смятат, че след смъртта на Хаменей реалната власт все повече се концентрира в ръцете на представители на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция и службите за сигурност.

 

Това поколение не е белязано пряко от Ислямската революция през 1979 г., а от десетилетия на регионални конфликти, санкции и вътрешни протести. Според експерти именно този опит го прави по-склонно да разчита на силови методи вместо на политически компромиси.

 

Гражданските и по-умерени политически фигури постепенно губят влияние, докато представителите на силовите структури затвърждават позициите си в държавното управление.

 

Войната засили позициите на твърдолинейните


Според анализатори войната със САЩ и Израел е ускорила процес, който започна още преди години – постепенното изместване на по-прагматичните среди от управлението.

 

Вместо да отслаби режима, външният натиск даде допълнителни аргументи на твърдолинейното крило, че Иран трябва да се управлява чрез още по-строг контрол върху обществото и твърдо противопоставяне на Запада.

 

Това допълнително отслабва позициите на политиците, които в миналото защитаваха дипломацията и ядрените преговори.

 

Репресиите остават основен инструмент

 

Според експерти новото поколение управляващи не показва признаци, че възнамерява да либерализира режима.

 

Напротив, анализатори предупреждават, че то е още по-склонно да използва репресии срещу вътрешните си опоненти. През последните години иранските власти бяха многократно обвинявани от международни организации в масови арести, екзекуции и жестоко потушаване на антиправителствени протести.

 

Според наблюдатели именно контролът върху обществото ще остане основният инструмент за запазване на властта и след смяната на поколението.




Икономическите проблеми остават


Въпреки демонстрациите на единство новото ръководство наследява държава с тежки икономически проблеми, международни санкции и сериозно обществено недоволство.

 

Военните действия нанесоха щети върху инфраструктурата и допълнително натовариха икономиката. Дори ако част от международния натиск бъде облекчен, пред новото ръководство остава трудната задача да стабилизира страната, без да отслабва контрола си.

 

Според анализа на The Washington Post най-голямата промяна след смъртта на Али Хаменей не е в лицата, а в характера на властта. На преден план излиза поколение, израснало в силовите структури, което според експерти е по-малко склонно към компромиси и още по-готово да използва репресии, за да гарантира оцеляването на режима.