Служебният външен министър става посланик на България в НАТО

"Министерският съвет предлага на президента на основание чл. 98, т. 6 от Конституцията на Република България да издаде указ за освобождаване на Николай Милков от длъжността извънреден и пълномощен посланик на Република България във Френската република и в Княжество Монако и постоянен представител на Република България към ЮНЕСКО със седалище в Париж, Френската република и да издаде указ за назначаване на Милков за постоянен представител на Република България в Северноатлантическия съвет към Организацията на Северноатлантическия договор със седалище в Брюксел, Кралство Белгия", се казва в решението.

Николай Милков Милков е роден на 10 декември 1957 г. в София. Завършил е Френската гимназия в София, а висшето си образование получава в Департамента по Международни отношения на УНСС.

Професионалното си развитие започва в научната сфера, а през 1991 г. му е присъдена научната степен доктор за дисертация в сферата на международните отношения и най-новата история.

В държавната администрация започва работа през 1992 г., като първоначално заема различни длъжности на цивилен служител в Министерството на отбраната. След това преминава на работа в Министерството на външните работи, а през 2010 г. след конкурс се завръща в Министерството на отбраната като постоянен секретар.

В МВнР е на работа от 1997 г. В дипломатическата служба е заемал различни длъжности, сред които директор на дирекция „Външнополитическо планиране, информация и координация“, заместник-министър на външните работи с ресори на отговорност европейски страни, включително ЮИЕ, и въпроси на сигурността. В това си качество е член на Комисията за експортен контрол и секретар на Междуведомствения комитет за членството на Република България в НАТО. Бил е посланик на България в Румъния и Канада и генерален консул в Ню Йорк. От 2021 г. е извънреден и пълномощен посланик във Френската република и Княжество Монако и постоянен представител в ЮНЕСКО.

Владее английски, френски и руски и ползва испански език, се посочва в мотивите на служебното правителство.