„Юн твърди, че е въвел извънредно военно положение, за да защити либералната демокрация, но неговото противоконституционно и незаконно действие подкопа функциите на Националното събрание и Избирателната комисия и всъщност разруши либерално-демократичния конституционен ред“, твърди прокурорът.

 

Юн отрича обвиненията и заявява, че е обявил военното положение в рамките на своите президентски правомощия, за да се предпази от „злобата, която би съсипала нацията“, и че целта му е била да сигнализира за възпрепятстването на управлението от опозицията.

 

Очаква се съдът да се произнесе през февруари.

 

Това не е първият подобен случай в новата история на Южна Корея. През 1995–1996 г. бившите президенти Чун Ду-хван и Ро Те-у също са обвинени във въстание. Тогава първоинстанционният съд налага смъртна присъда за Чун и 22,5 години затвор за Ро, но апелативният съд намалява присъдите – доживотен затвор за Чун и 17 години за Ро. И двамата са помилвани след около две години в затвора.

 

Южна Корея за последно е произнесла смъртна присъда през 2016 г., но никой не е екзекутиран от 1997 г.