Смъртта на жената пред Спешното във Враца разгневи Фейсбук: А пред жертвите на бездушието кога ще се поклоним?

В нета сега се върти едно видео. От Враца. Млада жена умира, докато чака в Спешното отделение един мъж да намери личната й карта, без която не искат да я приемат. Жената постепенно отпуска глава в инвалидната количка, а детето й кръжи около нея, объркано. Не гледайте това видео. Затворете си лаптопите, очите, носа. Всичко е наред. Продължавайте напред. Усещате ли задниците пред себе си? Още малко. Дупката, към която вървим, е само на две крачки.

Радослав Бимбалов

Министър Сербезова, извършете незабавна проверка и предприемете безкомпромисни действия за трагедията в болницата във Враца!
Потресаваща безучастност на служители от спешното отделение към умираща пред очите им жена и на ръководството на болницата към трагедията на семейството!
Като омбудсман многократно съм посещавала финансово закъсалата болница. През 2018г. бяха осигурени над 300 хил. лв. за родилното отделение, в което мазилка пада върху родилки, а ремонтът още не е започнал. Не можаха да "разпределят" обществената поръчка.
Настояваме за спешна намеса лично на министъра, за да се направи проверка, да излезе цялата истина и наказания за виновните!

Мая Манолова

Ужасна ситуация с починала жена във Враца. На първо място, от уважение към нея е добре клипът да не се разпространява - след някоя и друга година едва ли детето й ще е много щастливо да изживява по социалните медии смъртта на майка си отново и отново. Въпрос на етика, да не ставаме сеирджии. На второ място - не бързайте с присъдите, а проверете какво е станало. Детско е да реагираме на клип за починал човек, а когато чуем за 100 умрели на ден от Ковид, повдигаме рамене. Трябва ли да виждаме смъртта в очите, за да я приемем за съществуваща? Във времето на клиничната ми работа (за голямо съжаление на някои не съм бил винаги доктора с мишките и плъховете) давах нощни дежурства едновременно в интензивно, приемно и стационарно отделение в малка болницата в Германия. 12 интензивни легла, 70 стационар и приемно с около 10-14 приети пациенти на нощ - конвейр. И си сам. Плюс един хирург, който обаче често влизаше на операции и трябваше да поемам през нощта тогава и хирургичните пациенти. Правиш всичко - интубираш, слагаш централни пътища (в Германия всеки интернист го прави, нямаш лукса да си викаш анестезиолози в малки болници през нощта, освен в много краен случай), реанимираш. Старшият лекар беше само на телефона и идваше в болницата в краен случай. Когато се наложи да реанимираш един пациент (а понякога и повече от един), а на входа чака линейка със спешен случай, хирургът оперира и не може да ти помогне, а ти си с 3-4 сестри в болницата, докато дойде "подкрепление" си сам. Невъзможно е физически да се разделиш на 4. На едно дежурство в събота имах 4 пациента с анафилактичен шок, изпонажилени от стършели в центъра на града по едно и също време, плюс един инфаркт. Кое по-напред? За щастие екип с прекрасни сестри, които изпълняват, каквото им се каже, а ти нямаш време за 12 часа да се изпикаеш. Разберете, че всяка една здравна система има лимит, ограничения, зависещи от хората в нея. Не можеш да реанимираш двама души, колкото и да искаш, ако нямаш екип. Дори сам човек не може да реанимира сам пациент повече от 5 минути без да бъде сменен. Проблемът с претоварването на здравната система не е просто приятно хрумване на математици, лекари с мишки и плъхове и теоретици-епидемиолози. Това е реален проблем. И точно това се случва в момента в цяла България. Проблем в болницата във Враца може и да има, но може и да е имало и друг спешен случай в момента. Не обвинявайте лекарите и екипа, жената на регистратурата може да е била обикновена секретарка, която не е лекар. Не съдете прибързано.
 
 Д-р Аспарух Илиев

Няма да споделя онова видео, в което майка умира пред очите на невръстното си дете в приемна на Спешното отделение във Враца, докато служителката зад гишето си разбърква кафето. Няма да го споделя, защото ми се ще да не е истина. Не мога да приема, че това, което се вижда, е възможно в едно цивилизовано общество. Изгледах го и съм покосен от ужас.
Днес хиляди лицемери в различни краища на България се покланят пред паметта на жертвите на комунистическия режим. А пред жертвите на бездушието кога ще се поклоним? Хващам бас, че са повече от жертвите на комунизма!
Представяте ли си? Майка умира, задушавайки се пред очите на детето си, а жената зад щанда на търговското дружество, което би трябвало да е болница, си разбърква кафето?!? В това време бащата притеснено рови из портфейла да търси личната й карта, заради някакво си ЕГН...
Бе хора, в какво общество живеем? Бездушието, липсата на емпатия са най-страшната епидемия, която ни е поразила с цялата си сила! Ежедневно сме свидетели как смъртта преборва елементарната човещина. Детенце остана сирак, защото да разбъркаме кафето се оказва по-важното от човешкия живот?
И не, не е виновна здравната ни система за поредния погубен без време човек, виновни сме всички ние, че допуснахме да не ни пука за другия. Виновни сме, че да се делим на такива и онакива е най-силно изразената ни национална черта. Виновни сме, че вадим телефона и снимаме човек в беда, вместо да се разтичаме и намерим помощ (нямам предвид конкретния случай във Враца, не съм запознат дали снимащият не е потърсил помощ, но съм свидетел на много подобни ситуации).
Откакто изгледах видеото, едно не ми излиза от главата - как служителката зад гишето се е прибрала вкъщи след работа и е легнала да спи?
Как?
Бог да прости жената и да дава сили на семейството й да преживее този ужас! Макар, че този ужас не е само на близките. Той е на цялото ни общество.

Георги Пеев

Като гледах видеото с детето и майката, която умира пред него, се сетих за Хемингуей, който се хванал на бас, че може да напише най-краткия и най-тъжен разказ. И спечелил с "Продавам детски обувки, неупотребявани".
Минах през болка, която не пожелавам на никого, но тази история буквално ме смаза. Толкова е нелепо, че всяка дума, всеки ред губят смисъл.
Не съм съгласен, че не трябва да се споделя това видео, защото то е материалното доказателство за деградацията ни като общество - всеки по-отделно и всички заедно.
Може и като физически бройки все още да правим нация, но като заедност, като съпричастност, съприживяване сме мъртви.
Мълча и отвътре ми иде да .... мълча. Защото няма кой да чуе нито вика, нито стона, нито плача на това дете.
Не хора, а регистратори.

Илиян Василев