Софрата на Бойко

"Животът е сцена, а всички ние сме актьори”. Това го е казал колегата Уилям Шекспир. Той отдавна почина. Наскоро си отиде без време и Тери Пратчет. Споменавам ги тези скъпи покойници, щото и аз нещо не се чувствам добре...

Да, животът е сцена, но животът в България - в частност - е кръчма. Което си е пак сцена, но по-откровена. Тамадата Бойко е опънал голяма софра. На нея има всичко само без ракия, сланина и цигари (пури може). Да сяда, който иска. И са насядали:  реформатори най-разни - отломки от синия преход; А,Б,В... Г - като Гоце, заедно с други люспи от Столетницата; патриоти, които освобождават България всяка вечер.

Но на фаза "Ти мен уважаваш ли ме?" Радан Реформатора скочи и каза, че няма да седи с Бойко на една маса, щото не го уважавал.  Щял да се махне, да си умие лицето от заплювките, че били приятели, и да си раздере ризата, дето му се бил доверил. Но щял да си остане в тая кръчма, обаче на друга, съседна маса.

А на Бойко май не му пука. Като не го щат за премиер, ще им стане президент. Радан му трябваше като параван за псевдореформите, но след като отказа - да си ходи, друг ще дойде.

Реформаторите се нуждаят от Бойковата софра. Защото, ако му писне и разбута правителството, то може не министър, а прост депутат повече да нямат.

Някъде там, в калта около кръчмата, на едно предизборно ремарке клечат в очакване и ДПС-арите. И Местан, подпрян изотзад от турския премиер, излиза с кавърверсия на Яворов:

Порти да целуна, ще избухне пламък,

Бойко, отвори ми! Или си от камък?

А Бойко им се смее: "Пред Местан или Доган предпочитаме България!" А самият той се прави на деполитизиран, като дава вид, че го интересува само коледният му подарък - първото внуче.

Бойковите приказки за стабилност всъщност са за стабилност на статуквото. Разправят, че в една мъглива зимна вечер Бойко останал сам в кръчмата. Някой потропал нетърпеливо на вратата. Той силно се изненадал, де се е чуло-видяло човек да чука на врата на кръчма. Но се и обнадеждил - някои може да дойде да приседне коалиционно до него. Бойко се провикнал:

- Кой чука?

- Кой и майка му, се чуло отвън.

Чавдар Цолов - БАНКЕРЪ