И на село никой не ви иска

От дни наред, месеци, да бъдем реалистични - години… в държавата на “слободията” всеки сочи другия: Едни крадат, втори се скатават, а трети винаги се опитват, но малко не им достига… Защо ли? Защото политик се става, за да се топнеш във властта. Политик, уви, не се става, за да служиш на народа - на онзи, който мизерства, който скоро няма да може да си позволи дори и хляб. 

Вината може би е у всички ни. Защото винаги жаждата за зрелища е по-голяма от тази за “промяната”.

Вчера един-двама и така до шест се превъплътиха в ролята на “отцепници”... Отцепници на какво? На шоу-(де)формация? Въпросът е дали тези “смелите” правят услуга на обществото, или по-скоро на себе си? Защото упражнения могат да се правят и на стол, а вероятно тези на министерския са най-ефективни…

Малко по-късно пък се чуха и възторжени слова, и благодарности от един премиер. Един такъв чаровен, говорещ на прост, елементарен език, често дори допускащ някакви неволни грешки. Постоянно обещаващ. Близък до народа. Въпросът тук е дали в съзнанието ви изплува образът на един човек, или на двама…

След това се чу и един “скандален” запис: Един ще праща хора, друг ще се връща на село… И така - в рамките на има-няма 2 часа всички станахме свидетели на грандиозно надприказване. Мафията е там, мафията е тук. От една пресконференция, на друга. 

Но какъв беше смисълът от всички тия приказки? Да се докаже, че за пореден път тези, които би трябвало да ни управляват и дърпат напред, се чудят кое как да замажат, за да са добре те? Да се види кой е по-праведният? Да не си загуби случайно някой поста? 

Стига сте излизали пред камерите, в социалните мрежи - а променяйте. И тогава говорете дали промяната ви си заслужава. А не дали все ще продължава.

Ако се чудите кого визирам в горните редове - имената са излишни…

 “И едните, и другите са маскари!”.

Мира Ереева