„Морето наистина става по-опасно“ – какво се случва след Илинден и как да се пазим?

Това обяснява в интервю за ФрогНюз директорът на дирекция „Водноспасителна служба“ към БЧК Антон Налбантов.

 

 

След Илинден морето наистина става по-опасно

Няма един конкретен ден, в който морето внезапно променя характера си. Началото на август обаче съвпада с период, в който метеорологичните условия постепенно стават по-различни.

 

„Съществува народно поверие за Илинден и то не е възникнало случайно. В началото на август започват климатичните промени. Появяват се повече ветрове, повече бури, водата постепенно започва да изстива. Има повече дни със силно вълнение в сравнение с юни и юли. След това започват да се образуват и мъртвите течения. Така че има основания хората да казват, че морето става по-различно. Наистина става по-опасно“, посочва Антон Налбантов.

 

Това не означава, че на 2 август (Илинден по стар стил) морето изведнъж става негостоприемно. По-скоро започва период с повече дни на бурно вълнение и с по-благоприятни условия за образуването на опасни течения.

 

Най-голямата опасност често не се вижда

Едно от най-опасните явления в Черно море са мъртвите течения. Те се появяват във връзка с бурното вълнение и могат да затруднят сериозно дори човек, който умее да плува.

 

„Когато вълните достигнат брега, водата започва да се оттегля обратно навътре в морето. Образува се течение, което е перпендикулярно на брега. Ако човек попадне в тази зона, особено ако не е добър плувец, излизането става много трудно и сложно“.

 

Мъртвото течение отнася плувеца навътре. Опасността нараства, когато човек се опита да го преодолее директно и започне да плува срещу него.

 

„Мъртвото течение може да се определи като една от най-големите опасности за плажуващите и за хората, които се къпят в морето“, категоричен е Налбантов. 

 

Срещу течението не се плува

Инстинктивната реакция на попадналия в мъртво течение е да се насочи право към брега. Това обаче означава да плува срещу движението на водата и бързо може да доведе до изтощение.2

 

„От него се излиза не чрез директно преодоляване на перпендикулярното течение, а с движение косо по него. Колкото повече течението навлиза навътре в морето, толкова повече отслабва. Трябва да се движим не перпендикулярно, а косо към брега, докато излезем изцяло от мъртвото течение. След това можем да доплуваме до безопасния бряг“.

 

Най-важното е човек да не губи самообладание и да не изразходва силите си в опит да се пребори челно с течението.

 

Опасността може да бъде и под краката

Бурното вълнение променя не само движението на водата, но и релефа на морското дъно. След такива дни могат да се образуват дънни ями, включително в участъци, които обикновено изглеждат плитки и безопасни.

 

„Вълните буквално изкопават дъното на определени места. Това може да се случи дори в по-плитката част на плажа. Образуват се дънни ями и при попадане в тях, особено при по-слабите плувци, може да настъпи паника“.

 

Внезапната загуба на опора може да обърка човек и да го накара да реагира хаотично. Ако не успее да запази спокойствие и да излезе от по-дълбокото място, ситуацията може да прерасне в по-тежък инцидент.

 

Няма плаж, който да е напълно защитен

Плажовете по Българското Черноморие не могат да бъдат разделени категорично на опасни и безопасни. Разположението им има значение, но не изключва напълно възможността за образуване на мъртви течения.

 

„Има плажове, които поради своето разположение са малко по-защитени. Но няма плаж, на който възможността за възникване на такива течения да е изключена на 100%. При силен вятър и бурно вълнение те могат да се образуват почти навсякъде“, каза Антон Налбантов.

 

По-защитени обикновено са плажовете, които се намират в заливи. На откритите плажове мъртвите течения могат да бъдат по-силно изразени.

 

„Не мога да посоча конкретни плажове и да кажа, че едни са опасни, а други безопасни. Откритите плажове са по-изложени, но рискът не може да бъде изключен никъде“.

 

Добрият плувец също не е застрахован

Умението да се плува е една от най-добрите защити срещу удавяне. То обаче не прави човека неуязвим. Надценяването на собствените възможности може да доведе до опасни решения – самостоятелно плуване далеч от брега, продължителен престой във водата и пренебрегване на променящите се условия.

 

„Плуването е една от най-добрите превенции срещу удавяне. Но никой не е застрахован от възникването на сложна ситуация, която понякога може да завърши и с фатален край. Това може да се случи и на най-добрите плувци“.

 

Самоувереността понякога създава усещане, че човек е защитен от всичко. Тогава започват авантюристичните плувания навътре в морето, често без придружител:

 

„Дори най-добрият плувец не е застрахован от мускулна крампа. Ако сме сами и плуваме много навътре, след продължителен престой във водата може да получим схващане на горен или долен крайник. Колкото и добри плувци да сме, тогава може да ни бъде трудно да излезем от ситуацията, в която сами сме се въвлекли“.

 

Затова добрата подготовка трябва да върви заедно с реалистична оценка на условията и собствените сили.

 

„Никога не трябва да проявяваме самонадеяност. Неслучайно съществува фразата „морето не е до колене“. Не бива сами да предизвикваме съдбата и да провокираме възникването на опасна ситуация“.

 

Туристите все по-често слушат спасителите

През последните години водните спасители забелязват по-добро отношение към техните предупреждения и указания. Драстичните нарушения на правилата за безопасност намаляват.

 

„От разговорите със спасителите става ясно, че през последните години се наблюдава по-голяма толерантност от страна на туристите. Те все по-често се съобразяват със съветите и указанията им, които са свързани с безопасността на къпещите се“.

 

Поведението на туристите зависи и от начина, по който спасителите общуват с тях. Ясната и спокойна комуникация помага предупрежденията да бъдат приети, а не възприемани като ненужна забрана.

 

„Случаите на драстично нарушаване на правилата за безопасност намаляват. Това е добър сигнал и добра предпоставка да ставаме свидетели на все по-малко инциденти във водата“.

 

Ако изпаднем в беда, трябва веднага да подадем сигнал

Човек, който усеща, че не може да излезе от водата или че губи сили, не трябва да чака ситуацията да стане критична. Необходимо е възможно най-бързо да покаже, че има нужда от помощ.

 

„Ако инцидентът се случва с нас, трябва незабавно да подадем сигнал, за да може да бъде организирана спасителна акция и да ни бъде оказана адекватна помощ“.

 

Сигналът може да бъде подаден с махане на ръка и с викане. Целта е спасителят или хората на брега да разберат възможно най-рано, че човекът не просто плува или си играе във водата, а се нуждае от помощ.

 

Как да помогнем, без да станем втора жертва

Когато забележим човек в беда, първата реакция често е да влезем във водата. За човек без спасителна подготовка това може да бъде изключително опасно. Давещият се действа под въздействието на паника и може да повлече и този, който се опитва да му помогне.

 

„Трябва да организираме помощта така, че на първо място да осигурим собствената си безопасност. Това означава да избягваме прекия контакт с давещия се“.

 

„Можем да подадем ръка или крак от брега, но трябва да сме здраво захванати за стабилна опора. Може да подадем и по-дълъг предмет. Можем да хвърлим подръчно средство – празна туба, гума или друг предмет, за който човекът да се захване“.

 

„Трябва да продължаваме да говорим на човека, да го насърчаваме и да му оказваме подкрепа. Това са начините, по които може да помогне човек, който не е професионален спасител“.

 

Едновременно с това трябва незабавно да бъде потърсена професионална помощ: „По най-бързия начин трябва да подадем сигнал на телефон 112 за случващото се“.

 

Правилата, които могат да предотвратят инцидент

Повечето рискове могат да бъдат значително намалени, ако се спазват основните правила за водна безопасност. Първата препоръка е да се използват охраняеми плажове и водни площи.

 

Необходимо е да се следи флаговата сигнализация и да се изпълняват указанията на спасителите. Червеният флаг не е препоръка, а забрана за влизане във водата.

 

Не трябва да се влиза в морето след обилно хранене или употреба на алкохол. При използване на лодки, водни атракциони и други плавателни средства трябва задължително да се носи спасителна жилетка.

 

Особено внимание е необходимо при децата: „Родителите трябва да упражняват постоянно наблюдение над децата, когато те са във водата или около нея“.

 

Нито плитката вода, нито присъствието на други хора освобождават възрастните от тази отговорност. Инцидентът може да се развие бързо, затова наблюдението трябва да бъде непрекъснато.

 

„Ако спазваме тези основни съвети за безопасност, можем да избегнем възникването на инциденти с нас“, обобщава Антон Налбантов.