Прогнозата за следващите дни е показателна. Времето ще остане предимно облачно, с валежи от дъжд, а в по-високите части – и от сняг. Температурите ще се задържат ниски за края на март, с минимални стойности около нулата и дневни между 6° и 12°. Вятърът от североизток ще засилва усещането за студ, а през почивните дни облачността ще се увеличи, като в неделя валежите ще обхванат повече райони.

Тази картина не е изключение. Тя е типичният март, който българите отдавна познават.

Март в българската традиция никога не е бил просто преход между два сезона. Той е време, в което природата още не е решила дали да остане в зимата, или да тръгне към пролетта. Именно затова народното въображение създава образа на Баба Марта – променлива и избухлива, ту усмихната, ту сърдита. Според народните представи, запазени и описани от етнографите, нейното настроение определя и времето навън: когато е радостна, грее слънце, а когато се разгневи, идват студът и виелиците.

Макар първи март вече да е отминал, символите на месеца остават. Мартениците все още могат да се видят по ръцете и дрехите на хората. В българската обредност това не е просто украса, а амулет с предпазна сила. Етнографските описания свързват бялото с чистота и дълголетие, а червеното – с живота, кръвта и защитата от зло. Към мартениците понякога се добавят и други елементи – мъниста, монети, дърво или вълна, които също носят защитна или плодородна символика.

Обичаят не свършва с връзването на мартеницата. Тя се носи до определен знак от природата или до конкретен празничен ден. Според описанията на Националния етнографски музей това може да бъде 9 март, 25 март или първото виждане на щъркел. Тогава мартеницата се сваля и се оставя под камък, пуска се в река или се хвърля срещу слънцето. ЮНЕСКО също посочва, че в традицията червено-белият конец се носи до първото цъфнало дърво, лястовица или щъркел. Така обичаят е пряко свързан с наблюдението на природата и с надеждата за безопасно преминаване от зимата към пролетта.

Март винаги е бил време на очакване. Мартенската обредност е свързана и с подготовката за новия сезон. Етнографите отбелязват, че с настъпването на март започва подготовката за пролетно-летния период. Домът се почиства, а на някои места се окачват червени платове, които трябва да посрещнат и зарадват Баба Марта. Това не е просто битов детайл, а част от по-широка представа, че домът и човекът трябва да влязат в пролетта пречистени и защитени.

Наред с общоразпространените представи има и местни практики. Етнографски свидетелства от Троянско например показват, че в село Орешак жените са изнасяли на двора червен пояс или забрадка, „за да не ги почерни Баба Марта“. Тъкмо такива детайли показват, че мартенските обичаи имат обща основа, но и много регионални разновидности.

Днес прогнозите са по-точни, но усещането е същото. Един ден напомня април, следващият – януари. Сутрин излизаме с зимно яке, а следобед се чудим дали не е време за по-леко облекло.

И може би точно затова март остава толкова разпознаваем. Не с ясното начало на пролетта, а с колебанието преди нея – с онзи момент, в който всичко още се мени, но вече знаем, че промяната идва.