Социален антрополог: Коронавирусът не е достатъчно апокалиптичен

Това мнение изрази пред БНР антрополога доц. Харалан Александров, преподавател в Нов български университет. По думите му страхът от коронавируса ще затихне и фокусът на вниманието ще бъде изместен от нови катастрофични сюжети.

 „Развратеното воайорско съзнание на късномодерния потребител на катастрофични събития няма да се задоволи да се закрепи твърде дълго за този дразнител. Ще си търси други дразнители“, каза още Александров и прогнозира, че след пика на тревожност от разрастването на заразата от коронавируса интересът ще се измести.

„Но тъй като ние имаме умерен капацитет да се тревожим, ограничен капацитет, и постоянно се появяват някакви други поводи за тревога, „приучени сме“ от постоянното бомбардиране с нови стимули да търсим нови стимули. Това е един процес на забързване, при който като че ли не можем твърде дълго да се съсредоточим върху един повод за възбуда. Имаме нужда да поддържаме постоянна възбудимост. Това е много видимо при хората, които са втренчени в екраните на мобилните си телефони и постоянно сменят стимулите.“

„Това, което се случва в момента, от статистическа гледна точка изглежда не по-опасно от стандартен грип, но тъй като е ново и непознато, а нашият свят бездруго е изпълнен с твърде много нови и непознати развития и по тази причина е много тревожен и напрегнат, обществото избира да се уплаши, свръхмерно според мен от тези непознати развития. И цялата комуникационна система се мобилизира, за да засилва и да истеризира тази, иначе основателна, тревога.“, продължи социалният антрополог.

Александров сподели, че има наблюдения над хора, следящи интензивно специализирани сайтове за хода на епидемията от коронавирус, „които демонстрираха подчертано невротично поведение – на хора, които не могат да се откъснат, почти бяха истеризирани от тези новини.“

Общият фон е тревожно-депресивен и характерен за обществата в тази епоха поради голямата динамика на промените, разпадането на устойчивите връзки и социални структури и необходимостта постоянно да се адаптираш и да се справяш с нови предизвикателства, обобщи социалният антрополог.

„Нямаме апокалиптична ситуация. Най-апокалиптичното, което аз виждам е, че вероятно ще има забавяне на икономическия ръст, много далече от апокалипсиса.“

На въпрос дали се задава краят на глобалното село Александров отговори:

„Мисля, че вероятно ще намалее физическото придвижване по силата на това, че определени територии са сложени под карантина. Намалява движението, пътуванията. Със сигурност туризмът ще бъде ограничен, но ще се пренесе комуникацията в сферата на интернет, където така или иначе се случва голяма част от нея. В този смисъл свързаността ще остане и вероятно ще се засили. Просто физическата мобилност временно ще бъде забавена“.