Spiegel: Устремът на България към еврозоната все повече притеснява Европа

Това пише в материал на Der Spiegel, посветен на присъединяването на България към Еврозоната.

Българският финансов министър Асен Василев е отлична отправна точка, ако човек се поинтересува да разбере дали страната му е готова да се присъедини към еврозоната. Василев приема гостите си в просторна конферентна зала, която има доста интересна история. Предполага се, че неговият предшественик е получил чанти, пълни с пари в тази стая - предполагаемо в замяна на политически услуги.

Доста сдържан човек с мек глас, Василев все пак рисува образ на политическата класа на страната си, който е брутално откровен. Според него договорите за публичния сектор се раздават години без търг. Няма ефективен контрол и прането на пари е значителен проблем.

Икономистът с образование от Харвард е част от служебния кабинет на българските експерти от май и има намерение да почисти корупционната бъркотия, оставена от предишното правителство. Бившият премиер Бойко Борисов подаде оставка тази пролет след общо 10 години на власт, когато неговата партия ГЕРБ претърпя големи загуби при изборите.

След като говори един час с Василев, човек започва да се чуди дали е толкова добра идея България да се присъедини към общата валута. В началото на юни София представи конкретен план за въвеждане на еврото, като 1 януари 2024 г. беше определен като ден, в който ще се промени валутата.

И шансовете този план да стане реалност изобщо не са лоши. България изпълнява всички формални критерии за присъединяване към общата европейска валутна зона. Бюджетният й дефицит, държавният дълг и темпът на инфлация надхвърлят критериите за присъединяване към еврото. А валутата на страната, лева, вече е обвързана с еврото.

Миналата година България се присъедини към Хърватия, като стана част от ERM II, европейския валутен механизъм и Европейския банков съюз. А това означава, че пътят към еврото е необратим. Дори Европейската централна банка вече няма право на вето. Може да се регулира само точното време.

Членството на България ще отбележи първото разширяване на еврозоната от присъединяването на Литва през 2015 г., ставайки 19-ият член на общата валутна зона. Но наистина ли има смисъл да се приеме държава, която е имала трайни проблеми с корупцията, прането на пари и финансовия надзор?

Създаване на нов проблем

"Разбира се, България е повече от добре дошла да се присъедини към еврото, но първо трябва да се справи с проблемите си в областта на прането на пари и корупцията", казва Свен Гиеголд, член на партията "Зелени" в Европейския парламент, който пътува до България заедно с партньора си Даниел Фройнд, за да проучи готовността на страната за общата валута. Според Гиеголд ЕС трябва да предотврати ситуация, при която държава-членка да стане център на мащабно пране на пари, както се е случвало в миналото в Кипър или балтийските държави.

Но може ли ЕС да блокира присъединяването на България? След като започне такъв процес на присъединяване, е трудно да се спре. През лятото на 2020 г., дори преди настоящото служебно правителство да встъпи в длъжност, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен настоя, че „ще продължат да стоят зад Хърватия и България, докато предприемат следващите и последните си стъпки към присъединяването към еврозоната“.

Изглежда, че Европейският съюз може да бъде в опасност да си създаде още един проблем - почти сякаш не научи нищо от кризата с еврото.

Дори водещи политици в страната смятат, че Еврогрупата трябва да преразгледа намерението си да приеме скоро България в общата валутна зона. „България има редица сектори, където комбинацията от корупция, лошо управление и пряк или непряк държавен контрол е довела до натрупване на загуби и фактори на нестабилност“, казва Христо Иванов, ръководител на антикорупционната партия „Да, България!“. Иванов и други бързо припомнят проблемите, които срещна еврозоната след присъединяването на Гърция.

По това време Атина криеше истинските си нива на държавен дълг и размера на бюджетния си дефицит. След това страната почти фалира през 2010 г., което увеличи тежестта на кризата с еврото. Въпреки че гръцката икономика е изключително малка спрямо цялата еврозона, проблемите на страната почти доведоха до колапс на общата валутна зона.

„Ще се погрижа за работата“

Европейският парламентарист Фройнд обаче вижда присъединяването към еврозоната като възможност за страната. „Развитието в България върви в правилната посока при сегашното правителство“, казва той. Европейската комисия и Европейската централна банка, казва той, трябва да използват възможността, представена от въвеждането на еврото, за да накарат българския финансов сектор да спре.

Това обаче предполага, че реформаторите имат политически контрол. Но сегашното правителство няма мнозинство в парламента. А новите избори са насрочени за ноември, третите общи избори тази година.

Не е напълно ясно дали финансовият министър Василев и колегите му ще могат да продължат усилията си за разчистване. Напълно възможно е партията на ГЕРБ на Борисов - която принадлежи към консервативната група на Европейската народна партия в Европейския парламент заедно с Християндемократическия съюз (ХДС) на германския канцлер Ангела Меркел - да се върне на власт. И това би било катастрофа за Европа. Борисов вече е започнал да изстрелва саркастични стрели: "Ако не можете да се справите, върнете ме. Ще се погрижа за работата вместо вас."

Дългогодишният ръководител на правителство в България еднолично ерозира демокрацията в страната си. Той направи пробив в независимостта на съдебната система и раздаде обществени поръчки на български олигарси. Тъй като той беше по-дискретен в това отношение от правителствата в Полша и Унгария, Борисов до голяма степен успя да избегне недоверието от Брюксел или Берлин. Неговото наследство ще бъде в страната за дълго време.

Много проблеми, с които се сблъсква България, не могат да бъдат разрешени бързо, дори и да има мотивация. Една от най-големите пречки, твърдят активисти за граждански права и антикорупционни инициативи, е главният прокурор Иван Гешев. Докато той продължава да блокира разследванията за корупция и да защитава както политици, така и олигарси, нищо няма да се промени фундаментално, казва Адела Качанова от Българския хелзинкски комитет.

Мрачно бъдеще

В икономически план много неща вървят по-лошо, отколкото цифрите биха могли да накарат човек да повярва. Страната наистина преживява десетилетие на силен растеж, започвайки от 2000 г., но икономиката е значително по -слаба от световната финансова криза. Проучванията на Европейската комисия и Европейската централна банка също не създават особено розова картина за бъдещето. Според доклад на ЕЦБ съществува „високо ниво на несигурност“ относно начина, по който ще се развива инфлацията в страната през следващите месеци, заедно с опасенията за „рязко влошаване“ на финансовото състояние на България.

В столицата София се развива малка, но високопроизводителна софтуерна индустрия, но в противен случай туризмът играе огромна роля в икономиката, какъвто е случаят с много структурно слаби държави в Южна Европа. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) написа в последната си икономическа оценка от януари тази година, че „регулаторните бариери пред конкуренцията в България са по -високи, отколкото за всички страни от ОИСР, с изключение на Колумбия и Турция“. Междувременно българският банков сектор има повече лоши кредити от средното за ОИСР.

Повече от всичко обаче България страда от масово изселване на добре образовани работници. Междувременно много от младите мъже и жени, останали в страната, нямат нито работа, нито подходящо обучение.

Въвеждането на еврото може да увеличи проблема, казват много икономисти. В крайна сметка това се случи в други страни, които се присъединиха към общия валутен съюз. След като старата валута изчезна, цените се повишиха в много области, което се оказа вредно предимно за по-ниската класа.

В отговор на тези опасения нараства съпротивата в Европейския парламент. "Аз съм за по-дълъг период на изчакване", казва Маркус Фебер, евродепутат от Християнсоциалния съюз, баварската сестринска партия на ХДС. "В противен случай България може бързо да се превърне в друга Гърция."

Ханс-Вернер Син, бившият ръководител на Института за икономически изследвания Ifo в Мюнхен, е още по-критичен. „България видя в Гърция колко е страхотно, когато ви е позволено да отпечатате валута, която други държави признават като законно платежно средство“, казва той. И предвижда, че тази привилегия също ще "предизвика инфлационен бум" в България, "който в крайна сметка ще я лиши от конкурентоспособността и ще я превърне в друг получател на Европейския трансферен съюз".

Отслабен ентусиазъм за реформи

Въпросът е как подобно развитие може да бъде предотвратено. Един от начините беше демонстриран наскоро от правителството на САЩ. През юни Вашингтон наложи санкции на трима български олигарси и 64 компании в съответствие със Закона Магнитски. Актът позволява на правителството на САЩ да замрази активите на мащабни престъпници и да им попречи да пътуват до САЩ. Последствията често са болезнени, което прави Закона Магнитски ефективен инструмент за борба с корупцията. Новото българско правителство приветства хода на Вашингтон.

Реформаторите не очакват ЕС да възприеме подобен подход. Когато моли американците за помощ в борбата с корупцията, казва финансовият министър Василев, тя пристига в рамките на два дни. Междувременно Европа просто пише празни доклади и седи на ръце, добавя той. Той казва, че също не е получил подкрепа от Германия. „Фактът, че българското правителство трябва да поиска помощ от американците, не е добър знак за ЕС“, казва евродепутатът от Партията на зелените Фройнд.

На вечеря с мислещи за реформи европейски парламентаристи, един от законодателите заяви, че България е положила сериозни усилия за реформа, докато се готви да се присъедини към ЕС. Но след присъединяването усилията за реформа незабавно отшумели. Затова мнозина са загрижени, че това може да се случи и след като страната стане част от еврозоната.

Превод: Веселка Иванова