Спорове и обвинения у нас: Как работи процедурата по прекомерен дефицит на ЕС?

Контекстът около бюджетната картина се усложнява и от информация на Financial Times. Изданието съобщи, позовавайки се на очаквана оценка на Европейската комисия, че България може да отчете дефицит от 4,1% от БВП, а през 2027 г. – 4,3%. Ако прогнозата бъде потвърдена, това би означавало отклонение над европейския праг от 3%, заложен във фискалните правила на ЕС.

По данни на Министерството на финансите дефицитът по консолидираната фискална програма към края на април 2026 г. е 1 млрд. и 761 млн. евро, или 1,4% от брутния вътрешен продукт. Разходите, включително вноската към Европейския съюз, надхвърлят 15 млрд. и 830 млн. евро, при близо 13 млрд. и 500 млн. евро година по-рано.

По данни на Министерството на финансите дефицитът по консолидираната фискална програма към края на април е 1 млрд. и 761 млн. евро, или 1,4% от брутния вътрешен продукт. Разходите, включително вноската към Европейския съюз, надхвърлят 15 млрд. и 830 млн. евро, при близо 13 млрд. и 500 млн. евро година по-рано.

Румен Радев пък вчера заяви, че на 3 юни Европейската комисия ще публикува доклад, който според него ще доведе до откриване на процедура по прекомерен дефицит срещу България. По думите му дефицитът за миналата година е бил над 3% от БВП, а тази година се очаква да нарасне.

Радев предупреди, че подобна процедура означава по-строг мониторинг върху публичните финанси и възможни ограничителни мерки.

Отговорът на опозицията

Твърденията му бяха оспорени от ГЕРБ. Бившият финансов министър Теменужка Петкова заяви, че оценката трябва да отчита възможността за европейска дерогация, свързана с увеличените разходи за отбрана.

Според нея при прилагането на тази мярка България ще остане в рамките на критерия от 3% дефицит за 2025 г., а рискът за процедура е свързан по-скоро с 2026 г. Петкова обвини премиера в „неверни интерпретации“ и настоя кабинетът да представи бюджет за следващата година.

Критики към посланията на правителството дойдоха и от опозицията. От „Продължаваме промяната“ Асен Василев заяви, че партията е предупреждавала за риск от по-висок дефицит още при приемането на бюджета за 2025 г., но призова това да не се използва като основание за нов външен дълг.

От „Демократична България“ Ивайло Мирчев коментира, че предупрежденията звучат по-скоро като подготовка на общественото мнение за бъдещ дефицит и задлъжняване, отколкото за структурни реформи.

Как работи процедурата по прекомерен дефицит на ЕС

Процедурата по прекомерен дефицит е реален механизъм на Европейския съюз, който се задейства, когато държава членка надхвърли прага от 3% бюджетен дефицит спрямо брутния вътрешен продукт или има прекомерно висока задлъжнялост. Тя не означава автоматично санкции, а поставяне на страната под по-строг фискален надзор с препоръки и срокове за ограничаване на дефицита.

Самото надхвърляне на прага обаче не води автоматично до откриване на процедура. Европейската комисия разглежда и допълнителни фактори – дали отклонението е временно, какви са причините за него, каква е средносрочната бюджетна перспектива и дали има извънредни обстоятелства. Именно тук идва и спорът около българските разходи за отбрана, за които част от политическите сили твърдят, че попадат в рамките на европейски допустими изключения.

На този фон публикацията на Financial Times, позоваваща се на очаквана оценка на Европейската комисия, добави ново напрежение към темата. Изданието съобщи, че България може да отчете дефицит от 4,1% от БВП, а през 2027 г. – 4,3%. Ако подобна прогноза бъде потвърдена, рискът от процедура би изглеждал по-реален, но окончателната оценка ще зависи от това как Европейската комисия интерпретира бюджетните данни и допустимите изключения.

Това означава, че към момента предупрежденията за процедура по прекомерен дефицит остават политически спор и очакване, а не потвърдено решение. Отговорът дали България ще бъде поставена под подобен механизъм ще стане ясен едва след официалната оценка на Европейската комисия.

Засега окончателният отговор дали България ще бъде поставена под процедура за прекомерен дефицит остава в ръцете на Европейската комисия. Очакваният доклад трябва да покаже не само оценката за текущото състояние на публичните финанси, но и дали Брюксел приема аргументите за извънредните разходи, включително тези за отбрана.

До тогава политическият спор остава отворен – между предупреждения за влошаваща се бюджетна картина и обвинения, че темата се използва за политическо позициониране преди реалната оценка на европейските институции.