За почитателите на спорта на живо атмосферата е почти толкова важна, колкото и самото състезание – ритъмът на играта, реакциите на публиката, напрежението във въздуха. Звукът традиционно е в центъра на това преживяване. Но на Дефлимпийските игри в Токио той е преосмислен така, че никой да не остане извън емоцията.

Повече от век Дефлимпиадата е най-високото ниво на спортна конкуренция за глухи атлети. Днес тя е и глобална лаборатория за приобщаващи технологии, в която инженери, дизайнери и глухи потребители заедно търсят нови начини спортът да бъде преживян отвъд слуха.

В залата за тенис на маса зрителите не само следят топката. Над игрището големи екрани показват анимирани ономатопеи – визуални звукови ефекти, които пресъздават ритъма, силата и динамиката на разиграванията. Всеки удар има свой „образ“, всяка серия – свое темпо. Звукът е преведен на език, който се вижда.

В японската култура ономатопеите са добре познати от мангата и медиите. На Дефлимпийските игри тази традиция се превръща в инструмент за достъпност, който помага дори на зрители без задълбочени познания за спорта да разберат кога моментът е решаващ и кога инерцията се променя.

Извън спортните зали Токио също се превръща в пространство за експерименти. Прозрачни екрани в метрото превръщат звуците в текст, а системи с изкуствен интелект разпознават съобщения, сигнали и предупреждения, за да ги предадат визуално и чрез жестов език.

Така градът „говори“ по начин, който е достъпен за всички.