Сравниха Макрон с Тачър: Французи протестират срещу пенсионната реформа

Новият законопроект, който трябва да премине през гласуване в парламента, цели да повиши възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години. Съгласно предложенията, очертани по-рано този месец от министър-председателя Елизабет Борн, от 2027 г. хората ще трябва да работят 43 години, за да отговарят на изискванията за пълна пенсия.

Идеята обаче срещна ответна реакция. Очаква се протестите да доведат до забавяния на междуградските влакове. Много училища и други обществени услуги ще бъдат затворени. На летище Орли в Париж всеки пети полет е отменен. В парижкото метро само двете линии без водачи ще работят нормално, съобщават от BBC.

Пенсионната реформа е афиширана от правителството като жизненоважна мярка за защита на разпределителната пенсионна система на Франция. Тя се оказва обаче крайно непопулярна сред обществеността - 68% от хората са против, според проучване на IFOP от тази седмица.

В Париж и други градове се очакват големи демонстрации, в които ще се включат десетки хиляди хора. Полицията е в готовност да действа в случай на насилие.

Всички синдикати в страната - включително така наречените "реформаторски" синдикати, които правителството се надяваше да спечели на своя страна - осъдиха мярката. Такава реакция имаше и от лявата и крайно дясната опозиция в Народното събрание. 

Партията на Еманюел Макрон "Възраждане" няма мнозинство във френския парламент. Поради тази причина той ще трябва да разчита на подкрепата на 60-те депутати от консервативната партия "Републиканци". Въпреки че по принцип подкрепят пенсионната реформа, дори някои от тях предупредиха, че могат да гласуват против.

Настроенията в страната са трудно предвидими, смятат анализатори. Поради тази причина е трудно да се предвиди дали мащабът на недоволството ще бъде достатъчен, за да принуди Макрон да отстъпи. Ако това се случи, това може да означава край на всякакви сериозни реформи във втория му мандат като държавен глава. Лошият имидж на президента Макрон извън проспериращите градове допринесе за бунта на "жълтите жилетки“ преди четири години и може да го направи отново.

Президентът Макрон направи по-ранен и по-амбициозен опит да реформира системата в края на 2019 г., но издърпа щепсела, когато настъпи пандемията от COVID-19. Този втори план беше част от манифеста му за преизбиране миналата година - ключов аргумент, използван от правителството в битката за общественото мнение.

Правителството на Франция обяви, че пенсионната система в страната върви към катастрофа, тъй като съотношението между работещите и пенсионерите бързо намалява. От четирима работещи на пенсионер преди 50 години съотношението е спаднало до около 1,7 на пенсионер в момента. Очаква се да спада още през следващите години. 

Почти всички други европейски страни са предприели стъпки за повишаване на официалната възраст за пенсиониране, като Италия и Германия например са на 67 години, а Испания на 65 години. Във Великобритания в момента тя е 66 години.

За да смекчи ефекта от реформата, Елизабет Борн обеща по-лесни начини за ранно пенсиониране за хора на опасни или физически тежки работни места, както и стъпки за насърчаване на по-възрастните хора да се върнат обратно към работната сила.

Опозицията твърди, че в момента системата не е технически в дефицит, така че няма нужда от спешни действия. Освен това се казва, че основната тежест на реформата ще бъде понесена от най-бедните. Това са хора, които са склонни да започнат работа по-рано в живота си, така че обикновено са спечелили правото на пълна пенсия до 62-годишна възраст. Сега те ще трябва да работят две допълнителни години без допълнителни обезщетения.

Това е седмата френска пенсионна реформа, откакто през 1982 г. президентът Франсоа Митеран намали възрастта за пенсиониране на 60 години. Всеки следващ опит да се обърне тази промяна доведе до масова опозиция на улицата, въпреки че в повечето случаи реформата успява.