Станишев: ЕС очаква да види ясна политическа воля от България за Шенген и еврозоната

Според него наложеното вето трябва да има последици и за двустранните ни отношения с тези страни. „Политическата нестабилност в България отслабва позициите ни и ефективността на дипломацията ни. Темата „Шенген“ не беше достатъчно във фокуса на вниманието на българските институции на най-високо равнище, но оттук нататък трябва да се действа хладнокръвно и е въпрос най-вече за гражданското общество дали и как да реагира на тази дискриминация.“, заяви Станишев. Според него „и парламента, и служебното правителство трябва да положат повече усилия, както по отношение на членството ни в Шенген, така и в еврозоната, тъй като без завършване на интеграцията в тези структури, България не би могла да бъде пълноценен член на ЕС. “Ние слушаме вече много години повторението на една фраза – Европейският съюз е съюз на правила. Правилата за членство в Шенген са ясни, категорични и конкретни. Повече от 10 години България изпълнява критериите за членство. Корупцията е наш проблем и си има европейски механизми за неговото наблюдаване и решаване.“

„Европейският съюз иска да види ясна политическа воля. А понякога самите ние не даваме достатъчно ясни знаци. Хърватия ще се включи към Шенген и Еврозоната през 2023 г., а те се присъединиха към ЕС цели 7 години след нас. Именно защото знаеха какво точно искат и го отстояваха последователно. Политическата нестабилност се превръща в основен проблем за България и рискуваме дълго време да останем в периферията.“, заяви Станишев.

Помолен да коментира избора на проф. Габровски за министър-председател, Станишев заяви, че вижда стремеж от страна на ГЕРБ да се отърси от партийността и да демонстрира правителство, което би било по-експертно и с хоризонт до местните избори. „Вече имаме системен проблем – партиите не си говорят. Виждаме само атаки, които не са конструктивни и не произвеждат решения. Енергийната бедност е такъв пример. Преди две седмици направих голяма конференция, посветена на темата. България все още няма приета дефиниция, което е изключително важно, защото близо 40% от българите попадат в обсега й. Трябва да се търсят начини да се помогне на хората. Освен това съществува и реален риск България да загуби втория транш по Плана за възстановяване, който е пряко обвързан с приемането на тази дефиниция. Необходими са конкретни мерки в помощ на гражданите, а не само политически игри. И ако продължават така политиците – на какво ще разчитат през март? Картината няма да се промени.“, посочи Станишев.

На въпрос за изключването на Явор Божанков от парламентарната група на „БСП за България“, той заяви, че не подкрепя подобни действия и припомни, че и назад в годините е имало различни мнения в групата на БСП в парламента. „Много от колегите от гражданската квота и от коалиционните ни партньори по мое време, като проф. Андрей Пантев или Александър Паунов, често имаха различно мнение и гласуваха по различен начин, но никога не са били санкционирани. Това е демокрацията. Колкото до казусът с Божанков, не се учудвам, защото той поначало няма нищо общо идеологически със социалистическата идея.“

„За съжаление, трябва да отбележа, че политиката на БСП през последните години е политика на разделяне и отблъскване, а не на обединение и привличане. Само през последния месец партията остана без кмет в Кресна, без общински съветници в Пловдив, без единствения си районен кмет в София – също изключен заради различно мнение по отношение на хартиените бюлетини, без вицепрезидентско място в Социнтерна, което обрича партията на международна изолация. Сега остана и с един депутат по-малко. Надявам се, че все повече хора вътре в партията разбират, че БСП е на ръба на пропастта, на ръба на оцеляването. Нещата опират до това дали БСП ще оцелее като сериозен политически субект. Трябва да има екип от единомишленици. Ако това не се случи, отиваме към небитието.“

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/