Станишев изненадан за "Южен поток"

Диверсификация. Национален интерес. Не е ли време вече да уеднаквим политическия си речник и всички да влагаме едно и също съдържание в тези понятия? Категоричен съм, че колкото повече стратегически енергийни и инфраструктурни проекти се реализират на територията на страната ни, толкова по-добре за икономиката, за благосъстоянието и за живота на всеки от нас.

За съжаление за последните 20 години България не реализира нито един голям проект: АЕЦ „Белене”, „Бургас – Александруполис“, „Набуко“, VII-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“, „Южен поток“. Нито един. Всичко това поставя един голям въпрос: има ли България национално лидерство и българските политици чий интерес обслужват, ако така и не успяват да защитят националния?

„Южен поток“ стартира през 2008 г. След огромния натиск и тежките преговори с Русия правителството, което оглавявах, успя да договори максимално добри за страната ни условия – паритетно участие 50/50 в проекта. Последва „тупане на топката“ и поставяне на проекта в чекмеджето от кабинета Борисов. Без каквото и да е обяснение.

Правителството с мандат на БСП отново постави „Южен поток“ на дневен ред и за една година придвижи проекта до пълна готовност за започване на строителните работи. Служебното правителство сложи проекта на трупчета, а сега правителството на Борисов е на път да повтори сценария от 1998 г. и „Южен поток“ да мине през Турция.

Това ми напомня за другия голям проект – „Набуко“. Като премиер подписах междуправителственото споразумение за старта му. Защото вярвам, че диверсификация се постига не с думи и геополитика, а с конкретни проекти на територията на страната ни. Така ще получим диверсификация на източниците и диверсификация на маршрутите.

Днес този проект – вече ТАНАП и ТАП - отново минава през Турция, и през Гърция. А правителството на Орешарски направи конкретни стъпки за договаряне на добра цена на количествата газ и изграждането на интерконекторната връзка с Гърция.

Съдбата на АЕЦ „Белене“ знаем всички. Сега сме изправени пред възможността страната ни да бъде осъдена от арбитража да плати неустойки по договора.

Докато бях премиер стартирахме и разговорите за изграждането на VII-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Отново правителството с мандат на БСП изнесе преговорите с „Уестингхаус“ след четиригодишно мълчание и прехвърляне на топката от страна на ГЕРБ. Няма да изпадам в дребно заяждане от типа: ние ги пускаме, ГЕРБ ги спират. Това са просто фактите.

А на всички, които днес ликуват заради провала на поредния стратегически проект за България, бих искал да кажа, че от прекратяването на „Южен поток“ губи не само България, но и целият Европейски съюз.

Вместо да се възползваме от възможността за директен достъп до руския газ до територията на ЕС през България, ние допуснахме отново да бъдем заобиколени и да се появи още една трета страна - Турция, в преговорния процес и в отношенията Русия – ЕС. А в Турция впрочем третият енергиен пакет не важи.

Дано българският премиер постави въпроса за „Южен поток“ на предстоящите му срещи в Брюксел. Аз ще направя същото на високо ниво, защото все още имаме шанса България да бъде приемана като предвидим партньор, който последователно отстоява националния си интерес.

В противен случай, без „Южен поток“ отново всички държави ще се окажем в ситуацията на несигурност на газовите доставки. Все още е твърде ярък споменът ми от газовата криза през 2009 г., когато страната ни понесе най-тежкия удар от всички останали засегнати държави. А икономиката ни претърпя загуби за близо 400 млн. лв.

Време е да престанем да тренираме любимия си национален спорт на обществено противопоставяне по повод стратегическите за България проекти. Надявам се в противоборството на русофили и русофоби, най-накрая у нас да стане мнозинство групата на българофилите.