Стефан Дечев: Все повече противоречия около 3 март заради войната на Путин в Украйна, денят се ползва за антиевропейски цели

Това каза в интервю за ФрогНюз историкът доц. д-р Стефан Дечев преди датата на националния празник миналата година.

Поглеждаме в архива, за да припомним казаното тогава:

"Денят на създаване на българската държавност е 16 април 1879 г., когато е гласуването на Търновската конституция, а не 19 февруари по стар стил и 3 март по нов стил, когато в Сан Стефано е подписан предварителен мирен договор между Руската империя и Османската империя без българско участие", категоричен бе историкът.

Доц. Стефан Дечев

Датата 3 март е избрана, защото в нея няма българско участие, посочва доц. Дечев:

"Относно създаването на българската държава, трябва образно да си представим какво означава една държава, в която официални празници са рожденият ден на княз Александър I Батенберг, възкачването му на престола, Денят на Светите братя Кирил и Методий. Като официални български празници се отбелязват дните на възкачването на престола на руския император Александър II, именият ден на Александър II, рожденият ден на Александър II, рождените дни на отделните членове на руското царско семейство, денят на обявяване на Руско-турската война, денят на преминаването на руските войски през Дунава по време на Руско-турската война, дните на всички важни битки от Руско-турската война, влизането на руските войски в отделните градове по време на самата Руско-турска война се обявяват за празници на съответния град, официален празник е също денят на Санстефанския договор. Част от българския празничния календар са събития от самата руска история, както и годишнини на изтъкнати руски писатели, дипломати и генерали, които също са част от официалния български календар.

Цялата тази празнична система, която е описана в календара в началото на 80-те години на XIX век, с изключение на рождения ден и възкачването на Александър I Батенберг, както и Деня на Св. св. Кирил и Методий, не е свързана със собствено български празници и собствено български заслуги.

В навечерието едва на Съединението започват опити да се поставят в календара български герои, български събития и български заслуги от намиращи се в опозиция политически дейци, сред които и от Българския таен централен революционен комитет, начело със Захари Стоянов, който подготвя почвата за Съединението".

"Около 3 март вече не става дума за отбелязване на дата, в която да се отбелязват жертвите, довели до промяната на статуквото и до възстановяване или създаване на една нова българска държавност. Празникът отдавна, особено през последните години, се изкористява за антиевропейски цели, за цели, които са насочени срещу политически избори на нашите възрожденци, на нашите политици след Освобождението, както и на България и българското общество в годините на прехода", каза още доц. Дечев.

"Дебатът за националния празник не спря, той продължи да се развива. Евроатлантическата ориентация на България през тези години беше в една непрекъсната колизия и неловкост във връзка с отбелязването на 3 март. През последните години във връзка с все по-голямото придобиване на авторитарен характер на режима на Путин и особено след войната в Украйна, видимо това противоречие започва да се задълбочава. Самият празник вече изглежда като ретрограден символ, за какъвто впрочем е бил считан още в края на XIX и началото на ХХ век от определени кръгове в нашето общество".

По думите му 6 септември - Денят на съединението, трябва да е националният празник на България.

"6 септември носи в себе си наистина голям заряд, може да бъде празнуван от всички държавни институции. В него са вградени идеалите на нашите възрожденци, защитен е след една успешна война на българската армия срещу вероломното нападение на крал Милан, което означава, че може да бъде и ден на войската. Има всички предпоставки да бъде един наистина национален празник на единението".

ФрогНюз