СВОБОДА заради „скромното” желание на русите за топлите проливи?!

ГЕОРГИ АТАНАСОВ, писател: Издигам националния флаг в себе си!



На 3 март аз празнувам рождения ден на сестра си. Но преди да вдигнем вечерните чаши с най-човешките лични наздравици, трезвозстта на този ден ми е за България. Напоследък все така ни се случва, че за мен националният ни флаг е на половината спуснат. Единственото, което празнично си позволявам на Трети март е да го издигна в себе си до най-високата точка на самочувствието ми, че съм българин. То не е възгордяване, което обрича на забрава признателността ми към освободителите руси, румънци, финландци... То не е свобода като разменна монета, с която мога да си купя уважението на нации, които са поругали Освобождението ни. Моето национално самочувствие е живо в надеждата ми, че ние ще опазим великата си вродена способност да влагаме култура в разумния градеж на родината и разум в културното ни развитие. А това постигаме единствено в мир със света, в мир със съседите си и в мир със самите себе си.

За това пиша и в много от моите стихотворения, но нито едно от тях не е пряко посветено на националните ни празници, на националните ни герои и на националните ни приповдигнати еднодневия.

Ето така обикновено си мисля на празничния трети март преди да поздравя и вдигна наздравица за рождения ден на сестра си.

МАРИН МИДИЛЕВ, член на МЕНСА: Ако имаше Сан Стефанска България, нямаше да съм бежанец



Ако мирният договор от Сан Стефано бе спазен и Сан Стефанска България се покриваше с територията на Българската Екзархия, то много граждани на днешна България нямаше да бъдем потомци на бежанци от Беломорска Тракия, Одринска Тракия и Македония.

Какво е 3 март, ден като ден! Не виждам защо трябва да е национален празник!
Подписва се мирен договор между Османската империя с воюващата с нея Руска Империя на 19 ти февруари /стар стил/ 1878 год. Така нареченият мирен договор от Сан Стефано определя границите на България, които не покриват територията на Българската Екзархия създадена с ферман от 28 февруари 1870 год. Липсват Беломорска и Одринска Тракия. Сан Стефанска България никога не е съществувала.

През 1877 - 1878 год. Османската империя води война и срещу Англия и срещу Австро -Унгария. В армиите на Руската Империя има не само българско опълчение, но и голяма част от руските войни са с българско потекло. В Руските имперски армии има филандски и румънски части. Участва и японски офицер - самурай в битката за превземане на гр. Плевен. Не малка е ролята на българските хайдушки чети водили войни действия в в тила на османските войски. Ярък пример е четата на капитан Петко войвода. Според мен по добре е да се чества създаването на Българската екзархия като национален празник заедно с Деня на Независимостта и Деня на Съединението.

КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ, психиатър, писател: Аз съм против народите, нациите, национализма, нацизма и държавите



На 3 март ще празнувам Международния ден на писателите. Аз определено не съм националист. Но мога да кажа и нещо тривиално, което обаче да е в бодър, приповдигнат и конвенционален дух. От типа: „Да, много хубав празник!” Не е лошо да има празници. Хубаво е хората да имат причини за гордост, за радост, за веселие и за повдигане на духа. Обаче аз като човек по принцип съм против народите, нациите, национализма, нацизма и държавите. Те са едно недоразумение от последните няколко хиляди години на човечеството, което е донесло изключително много кръвопролития.

Съществуването на държави, или на национални, народни, племенни, политически, военни формирования, е донесло най-много страдания на съществата, наречени хомо сапиенс. Така че, да се празнува празник, затова че има отделна държава от другите, ми се струва тъжен анахронизъм от нашето животинско минало. В същото време аз искам да кажа: Българи! Радвайте се, хора, че сте здрави, които сте здрави, че сте живи, които сте живи. Каквото имаме, нека да го зачитаме. Да го имаме като повод за щастие и радост, а не за прискърбие и омерзение от себе си за това, което нямаме. По принцип съм враг, опитвайки се да не съм враг на нищо, на песимизма и отчаянието. Защото те са признак на страхливост и слабост.

Радвам се на празника за това, че хората имат повод да повдигнат духа си. В същото време не искам да има държави, които разделят човечеството в своите територии и са основание за вражда. В края на краищата разделението във Вавилон, което се казва стълпотворение, е наказание от Бог, а не награда. Тоест разделянето на народи, които след това се разделят в държави не е повод за празник. Няма смисъл в това да се радваме, че не сме едно цяло и не сме единно човечество.

Но все пак нека духът ни е висок и да се радваме. Не казвам да се гордеем, защото за християнина гордостта е грях. А това го забравяме непрекъснато.

ЮЛИАН КОНСТАНТИНОВ, оперен певец: За мен не 3 март, а 24 май е празникът на България



3 март е ден, на който е подписан Санстефанският мирен договор, без да е присъствал нито един българин. По някакъв начин желанието на имперска Русия за „балканская губерния” в един момент започва да се изпълнява с всичките войни, които са водени между Русия и Турция. От друга страна, факт е, че по този начин получаваме нашата независимост. Независимо от това, че руснаците не са били много загрижени за тежкото положение на българите под османско владичество. Може би благодарение на съкровеното и „скромно” желание на руснаците да притежават топлите проливи, по някакъв начин извоюваме своята независимост.

В общи линии това е много спорна система. За мен националният ни празник трябва да бъде на 24 май. Защо пък да не бъдем единствената държава в света, която националният й празник да бъде деня на културата и писмеността.

ДОЦ. ИВАН КАБАКОВ, културолог: З март е повод да помислим за цялото – нацията и начините и формите на общосподелност

Не е необходимо да се чака националния празник, за да се почустваме част от цялото, обикновено наименовано като нация. З март е само повод да помислим за това проблематично (в 21-ви век) цяло - нацията и начините и формите на общосподелност, които ни свързват или са ни свързвали в миналото. Обичайно това са исторически събития, повече или по-малко подходящи, при които се прокрадвал лъч надежда за по-добро, свободно и независимо бъдеще за самоопределите се като българи, (например) бивши поданици на Османската империя. В тази връзка 3 март може да се коментира като по-подходящата дата на историческо събитие спрямо предходната, която отбелязвахме като национален празник, при наличието на по-добра възможност за постигането на общосподеленост - 24 май - празника на буквите или както е по-известен на славянската писменост и култура. Иначе казано - общосподеленост включително и нация се постига в много голяма степен с език и култура, отколкото с исторически събития. нещо повече  - в 21 век българската нация трябва да се мисли екстериториално, т.е. навсякъде където се говори български език и се разпространява българска култура, независимо дали става въпрос за нейните масови форми или "високи" образци.
Какво щяхме да сме без него? Предполагам, че същите каквито сме с този, такива ще сме и с друг национален празник, понеже както вече отбелязах, той е само повод да се замислим за общосподелените форми, които ни свързват и ни правят нация.

 

Младото поколение познава 3 март преди всичко от неговата празнична страна, много по-малко и по-неточно като историческо събитие и това е разбираемо с оглед на изобилието от информация и шум, които ни заобикалят, както и спецификата на действието на паметта, която винаги е в двойка със забравата. Най-малко са тези, които се замислят за формите или нещата, които ни свързват, за да ни отличат в многообразието от култури, общества и национални държави, всяка от които има национален празник.