Стойнев: Трябва да разговаряме с Русия, не само с Вашингтон и Брюксел

„Най-важно е основните политически сили да се обединят около едно решение за модел и реформа в пенсионната система, което да бъде прието след обществен дебат”, смята Стойнев. Така, според него, ще се гарантира спокойствието на системата и доверието в нея, защото ще бъдат ограничени намесата на политиците и промяната на правилата всяка година.

Драгомир Стойнев, който е депутат от Старозагорска област, обяви, че основните въпроси на хората по време на приемната са били свързани освен с пенсиите и с проблемите на енергетиката и цената на тока.  

„Българската енергетика има два проблема – първият са дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия между НЕК и двете електрически централи Ей И Ес и Контур Глобал, а вторият - дългосрочните договори с производители на електроенергия от вятър и слънце на цени няколко пъти по-високи от тези, на които продава НЕК”, заяви Стойнев.

Стойнев попита и кога ще бъде информирано обществото за дейността на Енергийния борд, създаден по решение на служебното правителство. Според него той по-скоро е лобистки орган, който се опитва да прокарва интереси на определени играчи в сектора, отколкото да решава проблемите му.

„Изключително важна е темата за поведението ни и енергийната дипломация след промяната на позициите на Русия по "Южен поток". Аз съм против поклонническата дипломация, при която кимаме на позициите на големите. Не мога да оценя ефективността на изпращането на експерти по енергетика от Брюксел или от САЩ, които да помагат на управляващите. Категорично обаче смятам, че българската страна трябва да има много интензивни и сериозни разговори и с руската страна в защита на националния интерес”, заяви Стойнев. Той припомни, че България е силно зависима от вноса на енергийни ресурси от Русия, които представляват около 95% от вноса на такъв тип суровини.  „Това сега е голямото предизвикателство пред страната ни. Но не виждам мерки, които в близките 5 години да променят картинката или да предотвратят рисковете”, заяви Стойнев.  Той подчерта, че българската газопреностна система не е готова за пренасочване на доставките през Турция и Гърция и има забавяне по проектите за изграждане на газови връзки с Турция и Гърция.

Друга тема, която засегна Стойнев са политическите уволнения в управлението на стабилни държавни дружества. „Дали отново не става дума за започване на скрити процеси за подготовка на приватизацията им?”, попита Стойнев. Като пример той посочи „НИТИ” ЕАД в Казанлък, където дълговете бяха стопени наполовина, „Мини Марица Изток” ЕАД, в което бяха постигнати рекордни добиви и гарантирана работа на всички миньори и „ВМЗ АД” в Сопот, където кризата бе решена след държавна подкрепа и гарантиране на поръчки за две години напред с помощта на държавата. Според него, ръководствата, които са доказали, че могат да подобряват финансови показатели и да стабилизират дружества не трябва да бъдат политически прочиствани и заменяни с партийни назначения.