Страхил Ангелов пред Фрог: Провинциализмът на политиците ни съсипва нашата история

Като българин и родител съм възмутен от това, което видях - как са представени годините преди Втората световна война, по време и след нея. Некоректно, не обективно и клиширано е всичко за периода от 1944 г. до 1989 г.

За вашите читатели съм длъжен да уточня, че комунизмът е изцяло икономическа категория, но разни неуки хора я превърнаха в клише след 1989 г. и продължават да го използват до днес.

Учебникът за 10 клас за нашите деца може да бъде наречен „Наръчник по антикомунизъм”.

Не е редно един толкова дълъг период от над 40 години да бъде описван с подобни втръснали от употреба изрази. Все пак не става въпрос за речи преди избори на някои политици, каквито имаше и се провалиха с гръм и трясък, а за учебник, по който ще се ограмотяват нашите деца.

Историята трябва да бъде представяна обективно и да се каже, че през тези цитирани години са направени и доста добри неща. Няма как да се записва всичко само със знак минус.

Както казваше един уважаван от мен професор – историята е като множество от тухли, от които можеш да построиш дворец, но също така и кочина – въпрос на избор.

Периодът преди 1944 г. е постно представен, не видях да пише нищо за това, че България като съюзник на Хитлеристка Германия, губи войната. Няма нищо за антиеврейското законодателство, за Закона за защита на държавата и т.н.

Груба манипулация е, че през 1944 г. идват комунистите и започва мракобесие. Още повече, че с датата 9 септември много се спекулира – тогава на власт идва правителство на Отечествения фронт. Сменя се властта в България и прохитлеристкото правителство, после регенството на Богдан Филов падат от власт. И всичко това става под знака на изместващата се фронтова линия. Настъплението на Червената армия предизвиква тези процеси. Компартията идва на власт в България през 1949 г.

За мен 9 септември не е комунистически празник. Друга тема е, че след това е бил така интерпретиран.

В плана за нищо не се споменава за антифашистката борба. Тя е била изнесена предимно, но не само, от членове на компартията. Благодарение на тази съпротива България е имала все пак някакви козове по време на мирната конференция в Париж през 1947 г. и не е била разпарчетосана териториално. Защото е имало такива апетити.

Обяснението, че въобще може да съществува такъв план за такъв учебник, е в провинциализма, който тресе българския политически елит. Той до такава степен е маргинализиран, че вече не е в състояние да произведе нищо смислено.

Що за безобразие е учебници по история да се пишат така – на коляно, на парче?! Това е повече от несериозно, защото отношението към историята е огледало на нацията ни.

Случващото се е жалък опит да се подмени историята, от който потърпевши ще са нашите деца.

Записа Аделина Делийска