Атаките с дронове на паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) са нанесли огромни щети на цивилната инфраструктура в столицата на щата Северен Кордофан. Сред поразените обекти са електропреносната мрежа, трансформатори, станции за пречистване на вода, училища, университети и болници.
Местното население се бори за оцеляване, разказва Ахмед Ауад, ръководител на проектите на британската организация за защита на децата Plan International и родом от Ел Обейд.
Градът, който преди войната е имал около половин милион жители, сега е дом и на стотици хиляди вътрешно разселени хора. По думите му Ел Обейд е под обсада.
Липсват медицински консумативи, храна и безопасна питейна вода. Ауад разказва, че е видял огромни опашки от разселени хора само пред една водна помпа.
„Понякога можеш да прекараш целия ден, за да получиш един литър вода, който трябва да стигне за два или три дни“, казва той.
По думите му дрон е ударил начално училище и е убил три деца. Атаката е оставила тежка психологическа травма сред останалите ученици, много от които вече отказват да ходят на училище.
„Една майка ми каза, че три от децата ѝ не могат да спят, защото постоянно се страхуват, че нещо подобно ще се случи отново“, разказва Ауад.
Plan International се опитва да осигури психологическа подкрепа на хората, които живеят в постоянен страх, че дрон може всеки момент да удари класна стая.
Ел Обейд – стратегическият център в пустинята
Ел Обейд има ключово стратегическо значение. Градът е търговски център в пустинния район и се намира на единствения голям път, свързващ столицата Хартум – контролирана от Суданските въоръжени сили (SAF) – със западния регион Дарфур, големи части от който са под контрола на RSF.
От началото на войната през 2023 г. градът многократно е преминавал от ръцете на RSF към армията и обратно.
В момента Ел Обейд е под контрола на армията, която има около 13 000 войници там. Градът се намира на фронтовата линия, след като в началото на годината бойните действия се изместиха от Дарфур към Кордофан.
RSF е разположила сили на около 30 километра от града и използва дронове за атаки срещу цивилна инфраструктура.
„Белези на геноцид“
Анализатори, хуманитарни организации и ООН предупреждават, че RSF може скоро да превземе Ел Обейд.
Опасенията са, че може да се повтори сценарият от Ел Фашер – град в съседния щат Северен Дарфур, който RSF превзе през октомври 2025 г. след 18-месечна обсада.
Преди това паравоенните сили започнаха с бомбардировки срещу инфраструктурата, а след това нахлуха в града.
По-рано тази година мисия на ООН за установяване на фактите представи пред Съвета по правата на човека в Женева доклад за извършените зверства при превземането на Ел Фашер и посочи наличие на „признаци на геноцид“.
Няколко правозащитни организации отправиха общ призив, предупреждавайки, че ескалацията около Ел Обейд може да доведе до повторение на нарушенията, документирани в Ел Фашер.
„Тревожи ни продължаващото насилие около града, включително честите атаки с дронове“, заяви през юни Пека Хаависто, специален пратеник на генералния секретар на ООН за Судан.
„Тези атаки вече засягат цивилните и възпрепятстват хуманитарната помощ. Всяка допълнителна ескалация ще постави хиляди хора в риск“, предупреди той.
Училища и болници, превърнати във военни бази
Адам Муса Ешаг, директор на суданската организация Darfur Victims Support Organization (DVS), в момента се намира в Кампала, Уганда.
Той поддържа постоянна връзка с хора в Судан и Ел Обейд и провежда изследване, включително разговори с войници от армията.
Според него една от причините RSF да атакува училища е, че армейски части са превърнали някои от тях във военни казарми.
Той твърди, че същото се е случило и в Ел Фашер, където армията е използвала училища и дори болници като бази.
„Това е проблемът – когато RSF атакува, цената плащат цивилните, защото са използвани като човешки щитове“, казва той.
Франческо Ланино, заместник-директор на Save the Children в Судан, също предупреждава за тежките последици върху децата.
По време на посещение в лагера за разселени хора Тавила край Ел Фашер той разказва, че е срещнал деца, които отказват да говорят.
„Трудно им е да разберат защо всичко това се случва“, казва той.