Дроновете вече заплашват всичко: Краят на традиционното разбиране за сигурност

Тези удари не се ограничават само до военни бази и летища. Мишена стават също пристанища, аерогари, рафинерии и енергийни терминали. Много от тези обекти се оказват практически беззащитни. Щетите се оценяват на десетки милиарди долари и имат осезаем ефект върху световната икономика. Атаката срещу завода за втечнен природен газ „Рас Лаффан“ в Катар – най-големият в света – например намаля капацитета на страната за износ на LNG с около 17%. Възстановяването може да отнеме до пет години.

Последните инциденти в САЩ правят проблема още по-актуален. През март напреднали дронове са засечени над военни бази в Луизиана и Вашингтон, което поражда опасения, че враждебни сили вече не се колебаят да навлизат в американското въздушно пространство и дори може да са позиционирали способности на територията на страната.

Пентагонът вече работи по засилване на защитата на военните си обекти, но по-трудният въпрос остава как да бъдат защитени всички останали критични инфраструктури. Ерата на дроновете разширява значително броя на потенциалните цели, които не могат да бъдат реалистично защитени само от държавата. Невъзможно е да се разположат военни системи за противовъздушна отбрана до всяка рафинерия, електроцентрала или индустриален обект. Затова се налага идеята частните оператори да получат правомощия да прилагат базови защитни мерки за собствените си съоръжения. Макар това да звучи радикално, авторите на анализа подчертават, че не би трябвало да бъде.

Собствениците на чувствителни обекти вече защитават територията си на земята – с огради, контрол на достъпа и дори въоръжена охрана. Същото важи и за киберсигурността, където компаниите изграждат собствени системи за защита на инфраструктурата. В кризисни ситуации те продължават да разчитат на държавата – полиция, армия, ФБР и Министерството на вътрешната сигурност – но вътрешните мерки служат като първа бариера и печелят време.

Според анализа същият подход трябва да се приложи и към въздушното пространство. Първата стъпка е създаване на защитим периметър над критичните обекти – своеобразна „виртуална ограда“. Федералната авиационна администрация на САЩ вече ограничава въздушното пространство около големи събития и чувствителни държавни обекти, но трябва да изгради механизъм за същото и при критична инфраструктура.

Но какво се случва, когато дрон премине тази граница?

Тогава влиза в действие второто ниво на защита – електронните средства. Технологии като насочена енергия, мощни микровълни и електронно заглушаване могат да неутрализират заплахи, без да се използват физически снаряди в натоварено въздушно пространство. Въпреки това и тези системи крият рискове. Антидроновите технологии могат да повлияят на гражданската авиация и затова трябва да работят в строго ограничени рамки. За целта са необходими географски ограничения, виртуални зони на действие и автоматични системи за изключване при засичане на граждански самолети.

Подобни технологии вече съществуват – модерните системи могат да дефинират прецизни технически граници, да се деактивират при поява на пилотирани летателни апарати и да ограничават въздействието си до определена височина. Липсва обаче регулаторната рамка. Държавите трябва да създадат правила, които позволяват частна употреба на тези технологии, но само след строг процес на тестване и сертификация.

Изводът от конфликта с Иран е, че заплахата от дронове ще нараства, а критичната инфраструктура – включително гражданската – ще бъде все по-уязвима. Затова държавите и частният сектор трябва да действат съвместно, за да изградят нова стратегия и регулаторна система за защита от въздушни атаки в една променена военна реалност.