През последните месеци Русия значително увеличи интензивността на атаките срещу украинската столица. След предупреждение от президента Володимир Зеленски за възможен масиран ракетен обстрел хиляди киевчани слизат под земята още преди да прозвучат сирените.
По станциите пристигат семейства с деца, възрастни хора, домашни любимци и туристически раници, пълни с най-необходимото – постелки за спане, одеяла, възглавници, вода и храна. Някои разпъват палатки, други си намират място до колоните или върху пейките. За няколко часа метрото се превръща в обща спалня.
„На 90 метра под земята тази нощ със сигурност е по-спокойно, отколкото навън“, пише журналистката.
Нощта преминава в очакване на следващата въздушна тревога. Телефоните непрекъснато известяват за опасност, а хората следят новините, без да губят надежда, че атаката ще ги подмине.
Един от най-въздействащите моменти в разказа е срещата с млада жена, която пристига в метрото по пижама и чехли.
„Дайте ми само малко вода. Не успях да взема нищо. Сирената прозвуча и избягах от седмия етаж“, казва тя на хората около себе си. Непознати веднага ѝ подават бутилка вода.
Въпреки страха атмосферата остава спокойна. Майки приспиват бебета, деца заспиват върху надуваеми дюшеци, някой чете книга, а други просто се опитват да поспят до следващото предупреждение.
С първите влакове на разсъмване хората събират вещите си и се връщат към ежедневието си. Работният ден започва, но усещането за несигурност остава.
„Сутрин излизаме, вечер се връщаме в метрото“ – тази негласна рутина все по-точно описва живота на много жители на Киев, които отново възприемат подземната железница не като транспорт, а като най-сигурното място, където да преживеят поредната нощ под заплахата от руски ракети и дронове.
Сутрин излизаме, вечер се връщаме в метрото“ – тази болезнена реалност все по-точно описва живота на много жители на Киев, които отново възприемат подземната железница не като транспорт, а като най-сигурното място, където да преживеят поредната нощ под заплахата от руски ракети и дронове.
