На сутринта след Биг Брадър: Независимостта и България на боклука, процъфтяват айдуклука и к……ка

Как го посрещаме обаче. В навечерието му излъчиха старта на шоуто Big Brother. Със сигурност то ще бие по гледаемост патетичните слова на политиците, маршовете на военните оркестри, репортажите и превъзбудените интервюта на нафталинени патриотари.

И това има своето обяснение.

Чета гневни коментари и постове след началото на новия сезон на Big Brother. Шоуто стартира часове преди да чуем камбаните, възвестяващи Независимостта, извоювана на тази дата през 1908 г. Как, по дяволите, успяваме да съчетаем телевизионна меркантилност и инфантилност с исторически връх от историята ни, е голяма мистерия. Странна порода сме ние, българите. Неприятна порода, ако бъдем откровени.

Нова телевизия ще отчете рекорден рейтинг. Дали толкова зрители са гледали патетичните слова на политиците ни по случай националния празник? Дали деца, тийнейджъри, локали и пр. младежи са хвърлили поне едно око на тържествата във Велико Търново и репортажите от страната? Едва ли. И не телефоните и лаптопите са виновни.

В реализацията на шоу от типа на Big Brother се вкарват десетки пъти повече пари, отколкото в който и да е документален филм на историческа тема, предавания или дори за художествен филм.

Снощното зрелище в къщата на Големия брат не бе просто упадък, дъно, потрес, разпад и деградация. То е престъпление към нацията. 80 на сто от подбраните участници са олицетворение на най-големия провал, до който се е сривало обществото ни. Страшното е, че тези хора са подбирани специално да са точно такива.

Върховна пошлост, потопена обилно с кич, простащина и слаб сценарий. Водещият Башар Рахал зачеркна всичко, което претендираше до този момент да представлява.

Партньорката му, Алекс Богданска, се опитваше да компенсира с усмивки и шеги, но ужасните реплики на сценаристите я повлякоха и нея по надолнището.

Публиката, която посрещаше участниците, бе събрана от кол и въже.

Да бъде едно шоу провокативно и различно не означава да е грозно, долнопробно, отблъскващо. Не знам дали екипът е използвал изкуствен интелект, но естествен не личи.

Ехтят постоянно вайкания, че младите хора не знаели достатъчно, не познавали българските ценности и добродетели. Не знам дали е точно така, защото в едно друго шоу – Стани богат – в момента страхотни познания и поведение демонстрират едни други млади българи. Такива, които не припадат по джукондата със сто татуировки от село Малорад, например… И аз залагам на тях. Те ще построят някой ден модерна България, докато чалга и мутро съсловието си остане на ниво гаров кенеф.

Засега обаче губим битката с пошлостта.

Всички прилики на Big Brother с българската политика са верни. Само преди дни в парламента се проведоха дебати по искания пети вот на недоверие към правителството. Като негово продължение прозвуча признанието на една от участничките в тв шоуто, че харесва по-възрастни и космати мъже. Мечтите на няколко от нейните съквартирантки пък се простираха от лъскава скъпа кола и яхта до поне един милион в джоба. Не са ли същите мечтите на повечето народни избраници?

Къде е СЕМ, ще попитате. Няма СЕМ. партийните интереси го погребаха.

Къде е министърът на културата? Та той би участвал, ако съдим по някои негови изяви и изказвания. Помните ли снимките, които публикува на новия член на семейството му – пуделчето Марвел. Марвел Бачев. Беше по време на протестите на младите медици…

В Деня на независимостта политиците се изправиха отново пред камерите и микрофоните. И ни облъчиха с до болка омръзналите ни клишета. „Силни сме, когато сме обединени“, „да помним заветите на предците“, „да бъдем достойни за независима и силна България“… Скука, досада и лицемерие. Няма кой да им повярва: патетиката е едно, а реалността – нещо съвсем друго.

Пошлостта е зинала да погълне и последните стойностни отломки от един, в някои епизоди от биографията си, велик народ.

Независимостта е хубаво нещо. Велико дори. Ще я потупаме по рамото, ще ударим по някое питие в нейна чест, след това ще я забравим до следващата година. Чалга разрухата обаче се изсипва върху ни всеки ден. В праймтайма. Екипът на Биг брадър е търсил скандала и го получи.

Печалбата е цел и стимул във всяка общество. Важни са обаче средствата за постигането й. Когато обаче с пошлост и простащина се облъчват N на брой зрители, между които деца и подрастващи, цената е национална трагедия! 

Въоръжаваме се срещу чужда агресия. Патим от хибридни атаки. Но върху ни е надвиснала смъртоносна чалгализация.

Горди ли сме с това? Само това ли можем?

Емил Азар