Свещена дезинформация: Как Кремъл използва религията, за да влияе в България?

През последните месеци нараства активността на сайта „Съюз на православните журналисти“, който създава впечатление за местен проект, но всъщност е част от медийната мрежа на проруската Украинска православна църква – структура, подчинена на Московската патриаршия. Сайтът е анонимен – без посочени автори, организационна структура или адрес, но поддържа силно присъствие в социалните мрежи и създава значителен обем оригинално съдържание на български език – признак за сериозно финансиране, посочва БНТ.

Според данни от неправителствената украинска организация „Миротворец“, зад централния сайт на тази мрежа стоят лица, които са обвинени в разпространение на кремълска пропаганда и подкопаване на териториалната цялост на Украйна. Сайтът на български език се появява няколко месеца след смъртта на патриарх Неофит – един от малкото православни духовници, които осъдиха агресията на Русия срещу Украйна.

Материалите в сайта често засягат теми като: въвеждането на предмета „Добродетели и религия“, критика срещу еднополовите бракове и джендър идентичността, насърчаване на „традиционните ценности“, отбелязване на Деня на победата, както и открита подкрепа за проруската Украинска православна църква в спора ѝ с автокефалната Православна църква на Украйна.

Позицията на Кремъл по отношение на войната в Украйна се поддържа и разпространява открито чрез преводни статии от руски медии. В YouTube канала на изданието се публикуват интервюта, сред които и такива, проведени от възпитател в Софийската духовна семинария. Сайтът приема дарения в евро, но не съществува регистрирано юридическо лице с такова име в българския Търговски регистър.

На сайта обаче присъства абревиатурата TOJ LTD – компания, регистрирана в Кипър през 2024 г. с пълно име Team of the Orthodox Journalists. Това е новото название на Union of Orthodox Journalists (UOJ) – сайт, официално забранен в Украйна. Двете имена се използват взаимнозаменяемо в социалните мрежи. Кипърският адрес на TOJ LTD съвпада с този на компания, санкционирана от САЩ за участие в международен оръжеен трафик. Сградата, в която се помещава, е отбелязана в Google Maps със снимки и отзиви, показващи множество руски знамена по фасадата.

Начело на компанията са Анна Пидубна (управител) и Алексей Зошчук (секретар) – двама души, определени от „Миротворец“ като активни разпространители на прокремълска пропаганда. Разследвания на украински журналисти сочат, че руската енория в Кипър е превърната в убежище за представители на Украинската православна църква, напуснали Украйна, включително и ръководството на медийната структура „Съюз на православните журналисти“, което продължава да работи в интерес на Москва и да възхвалява руската армия.

Сайтът сам описва своята мисия като създаване на „уникална платформа, обединяваща православните по целия свят“, започнала дейност през 2014 г. в отговор на църковната криза в Украйна. Основната му цел, според собствените му думи, е да формира лидери на мнение в православната общност, които „да насочват общественото съзнание към търсене на истината“.

През 2019 г. Вселенският патриарх Вартоломей призна автокефалията на Православната църква на Украйна – решение, отхвърлено от проруската УПЦ, която поддържа тесни връзки с Руската държава и ФСБ. Западни служби за сигурност също потвърждават тази връзка.

През 2024 г. търговската марка Team of the Orthodox Journalists е запазена от руския адвокат Андрей Тихонов, известен с участието си в националистическия руски проект „Спутник и Погром“.

Българският вариант на сайта следва модела на други религиозни проруски платформи в международната мрежа. Неговото активиране съвпада с избора на нов български патриарх и с нарастващия обществен интерес към въвеждането на религиозни теми в образованието.

Особено показателно е шествието, организирано на 17 май в София, в подкрепа на предмета „Добродетели и религия“. По време на събитието се забелязаха деца, носещи руски православни военни знамена – същите, използвани от руските сили по време на инвазията в Украйна. Съюзът на православните журналисти отрази шествието подробно, а на тяхната фейсбук страница бяха публикувани множество снимки, документиращи присъствието на тези символи.

Всичко това повдига основателни въпроси: Защо именно сега се появява такъв сайт на български език? Кой стои зад него реално? И най-вече – чии интереси обслужва той под прикритието на защита на „православните ценности“?

Появата на сайта „Съюз на православните журналисти“ на български език не е просто поредна медийна инициатива, а внимателно изчислен ход в по-широка геополитическа и идеологическа стратегия, ръководена от Кремъл. На фона на продължаващата война срещу Украйна и все по-засилената конфронтация между Русия и Запада, религията се превръща в още един инструмент за влияние – не само духовно, но и политическо.

Опитите да се представят традиционните ценности като универсално добродетелни не биха будили тревога, ако не се използваха като троянски кон за дестабилизация на обществените дебати. Превръщането на образованието в арена на идеологическа борба, особено чрез религиозни теми, идва в момент, когато българското общество е изправено пред трудни избори относно бъдещето на своите институции, мястото си в ЕС и отношението си към войната срещу Украйна.

Зад анонимността на сайта, зад привидната загриженост за децата и духовността, прозира добре позната пропагандна схема. Езикът на моралната тревога служи като удобен параван за разпространение на проруски послания, ерозия на доверието в демократичните институции и нормализиране на руската гледна точка за „специалната военна операция“.

Тревожен сигнал е и активното включване на духовни лица и образователни институции в този процес – от участието на възпитател от Софийската семинария до участието на деца в шествия с руски военни знамена. Това не просто нарушава границата между духовната просвета и политическата пропаганда – това е откровен опит за легитимация на едно враждебно послание под прикритието на вяра и традиция.

Фактът, че зад сайта стои кипърска офшорка, свързана с лица от черните списъци на украински и западни служби, и че той следва модел на координирана мрежа от проруски медии, прави този случай не въпрос на религиозна инициатива, а на национална сигурност.

България не е изолирана от глобалната битка за влияния – тя е активно поле за прокси-войни на идеи, ценности и зависимости. Ако позволим чрез религията да бъде пробит общественият ни имунитет към пропагандата, утре ще е твърде късно да си върнем доверието в институциите, медиите и дори в собствените си деца.

ФрогНюз