Разговорът с доц. д-р Борис Грозданов е именно за този преломен момент – за света, който се оформя около нас, докато ние още спорим дали изкуственият интелект е удобен инструмент или екзистенциално предизвикателство. От първата реална AI война, през медицината и образованието, до бъдещето на труда и журналистиката – темите не просто се допират, а се преплитат в един и същ въпрос: готови ли сме да живеем в среда, в която вече не сме най-интелигентният фактор?

Кой е доц. д-р Борис Грозданов

Доц. д-р Борис Грозданов е изследовател и преподавател в областта на изкуствения интелект, с академичен и професионален опит, който излиза далеч извън рамките на една дисциплина. Завършил е висшето си образование в Централноевропейския университет (CEU), а по-късно специализира в Оксфорд. Работил е по международни научни проекти, включително по програмата „Мария Кюри“, както и в сферата на бизнеса и отбраната.

Изследванията му са фокусирани върху машинното обучение, автономните системи и взаимодействието между човека и интелигентните технологии – теми, които днес вече не са абстрактна теория, а част от ежедневната реалност.

Първата AI война вече се случва

Една от най-тревожните и в същото време най-слабо осмислени промени, които изкуственият интелект носи, е трансформацията на войната. Според доц. Грозданов, без да го осъзнаваме напълно, светът вече е свидетел на първата война, в която изкуственият интелект не е помощен инструмент, а активен участник.

Не става дума само за дронове или автоматизирани системи за наблюдение. Става дума за алгоритми, които анализират огромни масиви от данни в реално време, предлагат тактически решения и в определени случаи могат да действат автономно. Това променя самата логика на военния конфликт – скоростта на реакция вече е по-важна от човешката преценка, а времето за морална оценка се свива до секунди.

Тук възниква и един от най-сложните въпроси – въпросът за отговорността. Когато автономна система вземе решение с фатални последици, кой носи вината? Програмистът, командирът, политическото ръководство или самата система?

Според доц. Грозданов именно този разпад на класическата верига на отговорност е едно от най-опасните следствия от навлизането на изкуствения интелект във военната сфера. Човечеството е свикнало да свързва решенията с човешка воля. AI размива тази връзка и създава нова реалност, за която нито правото, нито етиката са подготвени.

Войната, водена с помощта на интелигентни машини, вече не е бъдещ сценарий. Тя е факт. И поставя началото на много по-широк разговор – за това как ще изглежда светът, когато подобни системи навлязат масово във всички сфери на живота.

След военната сфера най-бързите и най-драматични промени се случват в здравеопазването и науките, които се занимават с човешкото тяло. И макар темата инстинктивно да поражда страхове, доц. д-р Борис Грозданов е категоричен – голяма част от тези промени са хуманни, полезни и дългоочаквани.

Той дава пример, който вече е станал емблематичен за потенциала на изкуствения интелект в науката – работата на DeepMind и Нобеловата награда, присъдена на Демис Хасабис.

„Преди появата на AlphaFold изчисляването на структурата само на един протеин отнемаше години работа – често цяла докторска дисертация. Днес това се прави за минути.“

Моделът AlphaFold успява да предскаже конфигурациите на почти всички човешки протеини – пробив, който пряко засяга медицината, фармацията и биологията. Това не е просто ускоряване на процеси, а качествен скок – от бавна, фрагментирана наука към системно, мащабно разбиране на живата материя.

Но както всяка мощна технология, и тази носи двоен заряд.

„Това е старият въпрос за ножа – дали е оръжие или инструмент за оцеляване. И двете са верни. Употребата определя природата му.“

Критичният момент настъпва тогава, когато решенията започнат да се делегират – не просто на машини, а на автономни интелигентни модели. Дотогава отговорността е ясна и човешка. След това започва да се размива.

„Последните отговорни ще бъдат хората, които са позволили или възложили на модела да взема автономни решения.“

Именно тук се отваря полето за най-сложните етични и политически въпроси на нашето време. Изкуственият интелект може да бъде използван както за контрол и защита, така и за разрушение. Историята показва, че нападателните технологии винаги изпреварват защитните – и това правило не е отменено.

Въпреки това Грозданов остава умерен оптимист. Според него изкуственият интелект може да бъде използван и за контрол върху самия себе си – модели, които наблюдават, анализират и ограничават други модели.

„Технологично това е напълно възможно. Въпросът е дали ще се случи навреме.“

Образованието: знанието без извинения

Ако има сфера, в която трансформацията вече е необратима, това е образованието. И тя не се случва бавно, а рязко.

Грозданов дава пример с новите платформи за персонално обучение, базирани на изкуствен интелект, които вече могат да обясняват сложен материал на ясен, достъпен и адаптиран към конкретния човек език – от училищна физика до университетски дисциплини.

„Изкуственият интелект може да се превърне в най-достъпния, най-търпеливия и най-ефективния учител, който някога е имало.“

Липсва живият човек – емоцията, харизмата, импровизацията. Но текстовата комуникация позволява част от тези характеристики да бъдат симулирани. А хората, казва той, свикват бързо.

Истинската революция обаче е другаде – в достъпа.

„Днес цялата наука е на една ръка разстояние. Няма извинение да не разбереш или да не научиш нещо.“

Това е радикално либерализиране на знанието. Преди качественото образование беше концентрирано в елитни институции.

Днес бариерата не е институционална, а лична – усилието, дисциплината, способността да разбираш.

И точно тук се появява проблемът.

В традиционното образование дисциплината се налага отвън – чрез графици, срокове, изпити. В дигиталната среда тя изчезва като външна сила.

„Ако затвориш компютъра, той няма да те събуди, за да ти напомни за домашното.“

Отговорността вече е изцяло върху учащия. Свобода без принуда – но и без оправдания.

На въпроса дали новите поколения са готови за това, отговорът е кратък и без сантимент:

„Ако не са – ще трябва да станат.“

Пазарът на труда: не свиване, а пренареждане

Въпросът за работните места неизбежно излиза на преден план. Изкуственият интелект вече е навлязъл масово в обслужването – банкови агенти, чатботове, автоматизирани системи – и това доведе до реални съкращения. Но според доц. д-р Грозданов рамката, в която често се мисли този процес, е погрешна.

Това не е изчезване на труда, а неговата трансформация.

Паралелно с изместването на определени професии се появяват и напълно нови – такива, които допреди няколко години изобщо не са съществували. Те изискват хора, не машини, и отварят различен тип заетост.

„Затова говорим за трансформация на пазара на труда, а не за неговото свиване.“

Историята помага да се види по-ясно какво се случва. В началото на индустриалната епоха в Англия лудитите чупят машините, защото ги възприемат като екзистенциална заплаха. Становете са по-бързи, по-точни и по-евтини от най-добрите майстори – и на практика унищожават поминъка им.

Днес никой не вижда становете като враг. Напротив – не можем да си представим текстилната индустрия без тях.

„Почти винаги при технологична трансформация има период на криза – първоначален шок. Но следващите поколения намират работа в разширената, технологично обновена сфера.“

Този процес обаче не е бърз. Не става за две години. Дори пълната роботизация на автомобилите, домакинската техника и ежедневния бит, по думите му, е въпрос на минимум десетилетие – не защото технологиите не са готови, а защото икономическите, политическите и организационните условия изостават.

Gen Z: първите, които виждат какво идва

Любопитен парадокс: най-притеснени от изкуствения интелект са младите – поколението Gen Z, изцяло технологично и дигитално.

Според Грозданов това е напълно логично.

Това е поколението, чиято „екзистенциална инфраструктура“ е цифрова. Те разбират технологиите интуитивно – така, както рибата разбира водата. Именно затова виждат по-ясно какво предстои.

Но тревогата им има и друг източник – те са в началото. Първа работа, първи избори, първи грешки. Несигурността е част от старта за всяко поколение.

„Но именно те са тези, които най-бързо могат да реагират адекватно. Това е техният защитен механизъм.“

Интелигентността: за първи път не е само човешка

В сърцевината на всичко стои нещо, което никога досега не е съществувало в човешката история – интелигентност, която не е човешка.

Не става дума просто за нова технология, а за качествено нов фактор.

„За първи път интелигентността не е изцяло човешка.“

Изкуственият интелект не е копие на човешкия ум. Той е алтернативен тип интелигентност – с различни процеси, различен „хардуер“ и различни ограничения. Сравнението с природата идва естествено: интелигентността на хищника и интелигентността на жертвата. Два напълно различни модела, и двата еволюционно успешни.

Ако хората успеят да се адаптират към съществуването на тази алтернативна интелигентност, резултатът може да бъде не крах, а скок.

„Но това е възможно само ако оцелеем.“

Оцеляват онези, които се адаптират. А новата ни среда е свръхинтелигентна и технологично ускорена. Предизвикателството е без прецедент.

Журналистиката: не умира, а се разпада на хора

Накрая разговорът логично стига до журналистиката – една от професиите, които изглеждат най-застрашени. Изкуственият интелект вече пише, редактира, обобщава, отговаря на въпроси. Защо да има медии?

Отговорът е ясен: защото медиите не са само новини.

Грозданов говори и лично – признава, че не гледа телевизия от около 25 години. Не от снобизъм, а от съзнателен избор. Влиянието на медиите върху начина, по който човек мисли и възприема света, е твърде голямо, за да бъде оставено на случайността.

Днес моделът се разпада. Подкасти, YouTube канали, децентрализирани медии. Контролът е по-голям, макар и ограничен от алгоритми. Проблемът вече не е липсата на информация, а обратното – океан от информация и дезинформация.

И тук изкуственият интелект отново е и от двете страни.

Журналистиката обаче има шанс – и той е в индивидуалния журналист.

„Днес всеки журналист може да се превърне в човек-медия.“

Аудиторията не е наивна. Тя е критична, проверява, сравнява, мисли. Доверието вече не се печели с рейтинг, а с последователност и компетентност.

Журналистите, които оцелеят в тази среда, няма да имат нужда от оправдания.

Те ще бъдат доказателството.

Какво означава всичко това за обикновения човек?

Преди всичко – край на ерата на пасивността. В свят, в който интелигентността е достъпна на един клик разстояние, а машините поемат тежките изчисления и тактическите прогнози, истинската стойност на човека ще се измерва не чрез това колко информация притежава, а чрез това как я управлява.

Трансформацията, за която говори доц. Борис Грозданов, не е просто поредната технологична вълна. Тя е покана за радикална адаптация. Ако успеем да преминем през този период на „първоначален шок“, ние няма просто да използваме по-добри инструменти – ние ще променим собствената си природа.

Бъдещето не принадлежи на машините, нито на хората, които се борят срещу тях. То принадлежи на тези, които ще изградят симбиоза с алтернативната интелигентност. В тази нова среда отговорността е по-тежка от всякога, защото вече няма извинение за невежеството. Оцеляват тези, които се адаптират. А ние, като вид, тепърва започваме нашия най-голям еволюционен тест.

Констанца Илиева