Свиреп тоталитаризъм: РСМ е една Северна Корея на Балканите

Българските претенции са не към днешното битие на официалния език на Република Северна Македония, а към това да се артикулира научната истина, добави проф. Анна Кочева от Института по българския език на БАН. До нея обаче се стига трудно.

„Република Северна Македония се намира в много по-тежка цензурна ситуация, отколкото ние бяхме по Живково време. Никой няма достъп до архивите – достъп имат само определени „наши си хора“ и всичко друго, което се поднася на обществото и даже на учените, е фалшифицирано“, подчерта проф. Топалов.

Според учените В Република Северна Македония преобладава езикът на омразата към всичко българско и родно.

„Има огромна разлика в начина на говорене – в Северна Македония езикът на омразата преобладава по отношение на всичко българско и родно, докато цели планини от факти стоят в подкрепа на нашата теза“, подчерта проф. Кочева.

„Езиковият спор“ с Република Северна Македония е условно понятие, защото той се води много повече там, отколкото тук и там са много повече хората, които артикулират това, което според тях е истина, а всъщност са научна фантастика и лъжи по отношение на българското културно-историческо наследство”, подчертаха учените.

Актуален скандален пример за политиките на Скопие в областта на културата и историята е присвояването на „На прощаване“ на Ботев, превърнало се в „македонска народна песен“ след „регионално стилизиране“ от същия калибър като това, през което е минал и българският книжовен език на тази територия.

„Не могат да разберат, че работят против своите тези – щом може стихотворение от най-великия български поет да стане в тяхната културна практика народна песен, значи има някакви много дълбоки връзки“, отбеляза проф. Топалов.