Напусна ни Роси Антов – гласът на „скитащата душа“ в българската литература

Роси Антов е роден на 10 ноември 1962 г. в Михайловград (днес Монтана), а родовите му корени са от село Горни Лом. Средното си образование завършва в Белоградчишката гимназия, а висшето – във ВФСИ „Д. А. Ценов“ – Свищов, със специалност „Финанси и банково дело“.

През годините живее и работи в Монтана, а от 2020 г. се установява в Пловдив. Професионалният му път е разнообразен – бил е стругар, общ работник, счетоводител, застраховател, икономически директор, счетоводен експерт, шофьор и управител на частна фирма.

Под псевдонима Дивак Турлак Роси Антов се утвърждава като разпознаваем автор с ярък глас и силно присъствие в социалните мрежи. Автор е на книгите „Ключ за жива вода. Разкази“ (2018), „Есента на нежния циник“ (2019), „Мачко Начков… и други човеци“ (2022), „Вселената на скитащата душа“ (2023), „Табор в мъглата“ (2024) и „Когато времето танцуваше“ (2025).

Последната му публикация, направена около 19:00 ч. предишната вечер, представлява дълбок, личен и философски размисъл за живота, паметта и онези малки, но истински важни мигове. В него Антов пише, че когато животът „минава като на филмова лента“, не изникват дипломи, кариери или придобивки, а спомени за детството, родителите, бабите и дядовците, първите любови, синовете му, природата, прегръдките и обичта.

„Няма нищо голямо и важно. А не бих искал да загубя нито един от тези дребни мигове. Защото ще остана без живот“, пише той.

Светъл да е пътят му.