Тайната война за Крим: Кога всъщност Русия започна агресията си срещу Украйна?

Но истината е, че опитите на Русия да си върне Крим започват далеч по-рано – още през 90-те години, пише  Kyiv Independent. 

Това се случва във време, когато официално се говори за „приятелство и сътрудничество“ между „братски народи“, а руските власти се стремят да изглеждат част от „цивилизования свят“. Зад кулисите обаче Москва вече работи за подкопаване на украинския суверенитет над полуострова.

Първите политически атаки

През 1993 г. руският парламент гласува резолюция, с която обявява Севастопол – ключов град в Крим – за руски град и заявява намерение той да бъде финансиран от руския федерален бюджет. Това е пряко посегателство върху териториалната цялост на Украйна.

Тогава опитът пропада не защото Москва се отказва, а заради вътрешна война за власт в Русия. Председателят на парламента Руслан Хасбулатов влиза в открит конфликт с президента Борис Елцин. Парламентът е разпуснат, Хасбулатов е арестуван и инициативата за Севастопол временно затихва.

Кримският президент – инструмент за отделяне

Година по-късно Русия прави нов ход. През 1994 г. в нарушение на украинската конституция в Крим е създадена длъжността „президент на автономната република“. На изборите побеждава Юрий Мешков – политик с открита подкрепа от Русия и криминални среди.

Мешков незабавно започва процес на интеграция с Москва. Той въвежда московското часово време, обещава двойно гражданство и съставя правителство, в което половината министри са руски граждани. Крим бързо се превръща в плацдарм за де факто откъсване от Украйна.

Украинските служби са принудени да проведат специална операция, за да предотвратят откъсването на полуострова. В резултат Киев отменя поста „президент на Крим“, а Мешков остава първият и последен човек на тази позиция.

Черноморският флот – ключът към бъдещата анексия

Най-важният инструмент в дългосрочната руска стратегия обаче се оказва Черноморският флот. След разпадането на СССР флотът остава базиран основно в украинския Севастопол, но Русия отказва да го признае за украински, въпреки че се намира на украинска територия.

Президентът Борис Елцин заявява категорично: „Черноморският флот беше, е и ще бъде руски“. Следват шест години натиск, заплахи и саботажи срещу украинските офицери, които искат да положат клетва пред Киев.

Русия използва и газови дългове, и политически натиск, за да принуди Украйна да подпише неизгодно споразумение. В крайна сметка Москва получава по-голямата част от флота и официално закрепва военното си присъствие в Крим.

Както казва един от участниците в тези събития, Украйна е оставена „със скрап“, докато Русия запазва бойната мощ.

Последствията

През 2014 г. именно този флот играе ключова роля при анексията на Крим. През 2022 г. от окупирания полуостров Русия започва настъплението си срещу Южна Украйна.

Това показва, че войната не започва през 2014 г. Тя започва с отстъпките от 90-те години, когато Русия систематично подготвя терена – политически, институционално и военно.

Истинската цена на компромисите

Днес Украйна унищожава голяма част от Черноморския флот в Крим, защитавайки се от пълномащабната инвазия. Но пътят към тази война е постлан с компромиси, които са позволили на Русия да вкорени присъствието си на украинска територия.

Това е истинската цена.