Търсят колко хора са яли от месото с антракса

 Антраксът е остра инфекциозна болест, която се характеризира с тежка интоксикация и образуване на специфична пустула на кожата или лигавиците при кожната форма, с развитие на възпалително-хеморагични изменения в белите дробове при белодробната форма или червата при чревната форма. От антракс боледуват предимно тревопасните животни – диви и домашни.

Причинителят на антракса е спорообразуващ бацил. Антраксният бацил не е издръжлив във външна среда, но след като образува спори преживява десетки години в почва и канални води. За унищожаване на антраксните спори са необходими дезинфектанти в по-високи концентрации – 10% разтвор на хлорна вар за 1 час и 10% разтвор на хлорамин за 10 часа.

Заболяването започва след инкубационен период от 2 до 8 дни. Различават се три форми. Кожната форма започва с поява на пустула – плътно червено петно, което в продължение на 1-2 дни се увеличава. На това място се оформя мехурче, като при разчесване се образува язвичка. Развива се и колатерален оток. Наред с локалните промени се появяват и признаци на интоксикация на организма – адинамия, загуба на апетит, главоболие, повишаване на температурата. Местните промени отзвучават за 4 –5 дни. Случаите на кожна форма съставляват над 99% от заболяванията от антракс.

Белодробната форма протича тежко, с повишена температура, разтрисане, бодежи в гърдите, кашлица с отделяне на кървави храчки. Развива се пневмония. Смъртността е висока. Чревната форма също протича тежко. Започва остро с разтрисане, повишена температура, гадене, остри болки в корема, диария с течни кървави изпражнения. Често настъпва смърт вследствие на сърдечно-съдова слабост. Лечението на антракса се провежда с антибиотици по лекарско предписание.

Източниците на зараза са много домашни и диви тревопасни животни – овце, крави, кози, коне, магарета, камили, елени, зайци, мечки, лисици, чакали, гризачи и други. Антраксният бацил се отделя с фекалиите, урината, кръвта, влагалищния секрет. Голяма роля за разсейването на антраксните спори играят труповете на умрелите от антракс животни, които могат да бъдат разкъсани от диви животни или птици и части от тях да бъдат пренесени на далечни разстояния, където се образуват вторични антраксни огнища.

 Механизъм на външните покривки – при попадане на антраксния бацил в увредени участъци от кожата или лигавиците при директен контакт с болни животни – при обслужване, клане, одиране на кожата, обработка на месо и др. Алиментарен (хранителен) механизъм – при консумация на недостатъчно термично обработени - месо, месни продукти и мляко, произхождащи от болни животни. Въздушно-прашинков механизъм – при вдишване на прах, съдържащ антраксни спори.

Профилактиката на антракса включва редовно почистване и проветряване на помещенията, в които се отглеждат животни; измиване на ръцете с вода и сапун след обслужване на животните, което задължително се извършва с отделно работно облекло; своевременно уведомяване на ветеринарните специалисти при съмнение за заболели или умрели животни. Умрелите от антракс животни се обезвреждат в екарисаж, както и обилно измиване с течаща вода на плодовете и зеленчуците, предназначени за консумация в суров вид, добра термична обработка на месото и млякото, избягване на консумация на недостатъчно узряло сирене.

Необходимо е да се знае, че при неразположение, висока температура и поява на някои от горепосочените симптоми трябва незабавно да се потърси лекарска помощ, като лекуващият лекар се уведоми за наличието на рискови за болестта фактори – контакт с болно животно, консумация на недостатъчно термично обработени месо и мляко и други, недобре измити плодове или зеленчуци.