„Тяло с номер 757“. Как Русия изтезава и убива украински журналисти?

Тяло с етикет „непознат мъж“

На 14 февруари 2025 г. Русия връща тела на украински военни. „Тяло с номер 757“ – това е официалното обозначение, под което Русия връща тялото на Виктория Рощина на Украйна. В руските документи то е описано като „неустановено лице от мъжки пол“, с код „СПАС“. Оказва се, че тялото е на жена. ДНК-анализ показва 99% съвпадение с Виктория Рощина, пише Украинска правда.

Причината за смъртта не може да бъде установена поради напредналата мумификация. На тялото са открити множество следи от изтезания – синини, счупено ребро, наранявания, предполагаемо от електрошок. Липсват главният мозък, очните ябълки и част от трахеята.

Според експерти това може да прикрива факта, че Виктория е била удушена. Абревиатурата „СПАС“ вероятно означава „сумарно увреждане на артериите на сърцето“ – официалната руска версия.

Първи плен и завръщане в окупираните зони

От началото на пълномащабната война Виктория пътува поне четири пъти в окупираните от Русия райони. Тя вярва, че трябва да разказва за живота на хората там. През март 2022 г. попада за първи път в плен близо до Бердянск. ФСБ я държи 11 дни и я принуждава да запише видео, в което се отказва от претенции към руската страна.

След освобождаването ѝ мнозина я молят да спре. Тя отказва. През юли 2023 г. тръгва отново към окупираните зони. Последно се обажда на редакторите си на 28 юли от Мелитопол. Повече никой не чува от нея.

Арест в Енергодар и мъчения

Свидетелка, която е споделяла килия с Виктория, разказва, че тя е арестувана в Енергодар, след като над нея прелита дрон, а след това пристига кола и я отвежда.

В сградата на полицията в Енергодар, превърната в изтезателен център, други задържани свидетелстват за тежки мъчения – побой, електрошок, унижения. Една от тях, Ирина Артюхова, служителка на ЗАЕЦ, е бита, заплашвана с изнасилване и подлагана на ток. Същото преживява и Вікторія – по ушите ѝ са прикачвани електроди.

Прехвърляне в Мелитопол

След няколко дни в Енергодар, Виктория е преместена в Мелитопол, където най-вероятно е държана в т.нар. „гаражи“ – неофициална тъмница близо до автогарата. Бивши затворници описват ужасяващи условия – мрак, липса на вентилация, изтезания с електрошок и побой по време на разпити.

Адът в Таганрог

В началото на 2024 г. Виктория е прехвърлена в СИЗО №2 в Таганрог. Това място е сред най-жестоките за украинските пленници. Свидетели твърдят, че достъп на адвокати или международни организации няма. Задържаните са изолирани, подложени на глад, побой, електрошок и психически натиск.

Според свидетелка, Виктория  била толкова отслабена, че не можела да се движи. В един момент е откарана в болница и върната в изолатора. Настанена е в самостоятелна килия. Води гладна стачка. Баща ѝ я моли по телефона да започне да се храни, защото ѝ обещали освобождаване. Тя обещава.

Последните часове

През септември 2024 г. Виктория е изведена от килията си, за да бъде върната в Украйна чрез обмен. Свидетели разказват, че я готвят за пътуването. Но охраната казва, че „сама си е виновна“ – обмяната не се осъществява. Според украинското разузнаване тя умира по време на транспортиране.

Извън закона и човечността

Задържаните като Виктория са в правен вакуум – без обвинения, без връзка с роднини, без адвокати. Русия не ги отчита официално. Това ги прави невидими, незащитени, изоставени. Експерти като Людмила Янкина наричат това статус „incommunicado“.

В случая на Виктория не става дума за изключение. Изтезанията са системни, планирани, официално прикривани. От 2014 г. насам Русия изгражда мрежа от тайни и официални места за задържане, изтезания и натиск върху украински граждани.

Според журналистическо разследване, базирано на интервюта с бивши служители от Федералната служба за изпълнение на наказанията (ФСИН), спецподразделения са били командировани в затворите с ясна задача: да мъчат пленници.

Подразделения като „Грозний“ са засечени в десетки затвори – от Таганрог до Борисоглебск и Камишин. Охраната е сменяна на ротационен принцип, изтезанията – координирани с ФСБ. Камери за наблюдение липсват. На персонала е било казано: „Правете каквото искате“.

Документираната жестокост

Данните от 29 потвърдени затвора показват: във всички има побои, в повечето – електрошок. В две трети от тях се практикуват удушаване, сексуално насилие, глад, лишаване от сън и изолация. В Таганрог са загинали поне 15 украинци.

Журналистът Дмитро Хилюк е друг пример – държан в Пакіно, Володимирска област, подложен на глад и хуманни унижения. Полонените са били принуждавани да пеят химна на Русия, да търпят служебни кучета, да се откажат от татуировки.

Към април 2025 г. е известно за 186 места, където се държат украинци – военни и цивилни. В 29 от тях мъченията са редовна практика. Реалният брой вероятно е по-висок.

Историята на Виктория Рощина е не само разказ за журналистка, убита в плен. Тя е документ за изградена от руската държава система на изтезания, репресии и безнаказаност. За жестокост, превърната в институционална норма.