Пътят през Волин: „Да живееш под руска окупация е самоубийство“

Облечена в най-дебелото си палто, жената трепери не само от студа. Спомня си лятната суша в родния си град, където дъждът не идвал с месеци, а любимите ѝ домати и дини изсъхвали. „Ако само знаехте как живеем. От всичко се страхуваме“, казва тя през сълзи. „Около нас са все повече руснаци. Страх ме е дори да кажа нещо погрешно“, разказва Kyiv Independent.

И все пак, въпреки ужаса, Олена не може да се откъсне от дома си:

„Построихме къщата с толкова труд. Как да я изоставим и да я дадем на руснаците?“.

Волинският хуманитарен коридор

Разположен в Северозападна Украйна, коридорът във Волин е спасителният изход за хора, бягащи от окупираните територии.

След като през август 2024 г. бе затворен последният пункт в Сумска област заради руски атаки, този проход остана единствен.

Преминаването обаче е рисковано – районът е миниран и укрепен с противотанкови заграждения, защото от беларуската територия Русия започна пълномащабното си нападение през 2022 г.

По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), 45% от преминаващите коридора не възнамеряват да останат в Украйна – 83% от тях се връщат в окупираните райони, а останалите се насочват към държави от ЕС.

От организацията Helping to Leave, която подпомага евакуацията, съобщават, че от началото на 2025 г. броят на хората, използващи маршрута, се е увеличил девет пъти.

Живот под окупация

„Хората казват, че вече нямат сили. Натискът е постоянен“, разказва Людмила Паливода, координаторка на Helping to Leave.

Според нея през есента напускат най-вече заради страха от зимата – без ток, без вода, без отопление.

Младият Андрий от окупирана Запорожка област добавя:

„Да живееш под руска окупация е като самоубийство. Навсякъде са войници – не знаеш кога ще решат да стрелят“.

Докладите за престъпления в окупираните райони са безкрайни: насилствена мобилизация на мъже, изнасилвания, изчезнали деца, изтезания.

Докато Кремъл превръща юга на Украйна във военна база, населението тъне в суша и лишения.

Причини да се върнеш

На граничния пункт жена от Луганска област пуши пред червената палатка на Червения кръст.

Пристигнала е при роднини в Украйна, но скоро ще се върне – майка ѝ е болна и не може да напусне дома си.

„Всички под окупация чакат освобождението, за да могат пак да садят, да жънат, да живеят нормално“, казва Сергий от Helping to Leave.

„Трудно е да изградиш живот и после просто да го изоставиш“.

Пътят на бягството

Много от хората пътуват по три дни с автобуси, влакове и таксита, за да стигнат до Волин.

Възрастна двойка от Луганск, тръгнала за пръв път от началото на войната, разказва, че преди 2022 г. същото разстояние изминавали за пет часа.

Преминаването през руските и беларуските контролно-пропускателни пунктове е пълно с опасности.

„Руските граничари ме спряха и казаха: „Имаш три месеца да размислиш и да не ходиш там“, разказва Андрий.

В крайна сметка той отказал да вземе руски паспорт, за да не бъде мобилизиран.

„Когато видях украинското знаме, разбрах, че съм у дома. Усетих спокойствие, каквото не съм чувствал от години“.

Малки знаци на надежда

На пункта атмосферата е смесица от изтощение и облекчение. Олена храни четири малки кученца. Жена от Луганск се усмихва през сълзи, докато звъни на децата си: „Пристигнах!“. Доброволецът Сергий товари куфари в камион, когато намира буркани с домашни туршии.

„Защо сте ги мъкнали през целия път?“ – пита той.

„Защото са правени от мама“, отговаря една жена.