Събитието, което тази година отбелязва десетата си годишнина, представя нови форми на разказване, които съчетават технологиите с традиционното кино. Програмата включва виртуални светове, документални филми и интерактивни проекти, посветени на теми като климатичните промени, природата и Космоса.
„Това е толкова бързо развиваща се среда. Наблюдаваме как нови форми на изкуство се създават пред очите ни“, казва съкураторката на Venice Immersive Лиз Розентал.
Боуи, който винаги е изпреварвал времето
„David Bowie: Unseen Unheard“ е създаден от фотографа Денис О’Ригън, който в продължение на години е официален фотограф на Боуи.
Инсталацията използва осем екрана и 84 скрити високоговорителя. В нея звучат 12 песни на Боуи, а разказът на О’Ригън е съчетан с архив от близо 800 фотографии.
Боуи почина през 2016 г., но проектът е разработен с пълната подкрепа и съдействие на неговото наследство.
„Дейвид определено щеше да хареса това. И щеше да хареса факта, че е във Венеция“, казва О’Ригън.
По думите му Боуи винаги е бил новатор и е обичал технологиите, експериментите и новите идеи. „Той не беше само музика. Беше мимика, визуално изкуство, театър, кино“, допълва фотографът.
Климат, дивата природа и раждането на звезда
Сред останалите проекти във Venice Immersive тази година силно присъства темата за климатичната криза.
„Solwata“ разказва за климатичните промени на Соломоновите острови, „The White Saboteur“ е интерактивен проект, а документалният филм „Out of the Ashes“ проследява последиците от пожарите в Лос Анджелис.
Програмата включва и природни проекти като „Galápagos: The Last Eden“ и „Wolf“ на Disneynature, който отвежда зрителите във виртуална обиколка на отдалечения канадски остров Елсмиър.
„Smithsonian Starstruck“ отива още по-далеч – зрителите могат виртуално да се потопят в Космоса и да наблюдават раждането на звезда.
Според Лиз Розентал Venice Immersive се е променил значително през последното десетилетие. Първоначално проектите са били предимно експериментални, докато днес все повече от тях имат голям мащаб и реална стратегия за разпространение.
„Това означава, че тези произведения имат живот далеч отвъд острова. Те могат да бъдат видени и преживени от хора по целия свят“, казва тя.