Гледката е толкова необичайна, че местните я наричат „дунавски цъфтеж“ – природен спектакъл, който прилича на снежна виелица посред лято. Всъщност явлението е известно най-вече като „цъфтежът на Тиса“, защото дълго време е било характерно за река Тиса. Днес обаче милионните рояци все по-често се появяват и по Дунав – знак, че реката постепенно се възстановява след десетилетия на замърсяване.

 

Живот три години... и няколко часа


Главният герой на този необикновен спектакъл е Palingenia longicauda – най-едрата еднодневка в Европа. С дългите си опашки насекомото достига до 10–12 сантиметра, но истински впечатляващ е неговият жизнен цикъл.

 

Ларвите прекарват близо три години, заровени в тинята по дъното на реката, където изграждат малки тунели и се развиват почти незабелязано. След това, в рамките на една-единствена лятна вечер, милиони насекоми изплуват на повърхността едновременно.

 

Животът им като възрастни продължава само няколко часа.

 

Те дори не се хранят – храносмилателната им система е закърняла. Единствената им задача е да намерят партньор, да се размножат и да осигурят следващото поколение. След като женските снесат яйцата си във водата, всички загиват.

 

Най-краткият „сватбен танц“ в природата


Масовото роене започва привечер.

 

Мъжките образуват огромни облаци над реката, а женските се издигат към тях. След чифтосването те се връщат към повърхността на водата, където разпръскват хиляди яйца, които скоро потъват към дъното.

 

Целият този процес продължава едва няколко часа, но през това време небето над реката буквално се изпълва с милиони насекоми.

 

За жителите и туристите в Будапеща това е една от най-впечатляващите гледки през лятото.

 

Спектакъл, който говори за здравето на реката


Освен красиво, явлението е и изключително важно за учените.

 

Еднодневките са сред най-чувствителните към замърсяване водни организми. Те могат да оцелеят само в чисти реки с добро съдържание на кислород. Именно затова масовото им завръщане по Дунав се приема като доказателство, че качеството на водата значително се е подобрило през последните години.

 

През миналия век видът почти изчезва от Дунав заради индустриалното замърсяване. Благодарение на изграждането на модерни пречиствателни станции и строгите екологични мерки популацията постепенно започва да се възстановява.


Колкото и впечатляващ да е спектакълът, градската среда крие опасност за насекомите.

 

Еднодневките се ориентират по отражението на светлината върху водата. Ярко осветените мостове и уличните лампи обаче ги объркват. Вместо да се върнат към реката, милиони насекоми започват да кръжат около светлините, изтощават се и загиват, без да успеят да снесат яйцата си.

 

Затова унгарски учени разработват специално осветление със сини LED лампи, монтирано на някои мостове в Будапеща. То привлича рояците обратно към реката и значително увеличава шансовете им успешно да завършат жизнения си цикъл.

 

Красота, която трае само една вечер


Не е случайно, че в Унгария еднодневката е известна като „цветето на Тиса“. От нея произлиза и популярният израз „живот като цветето на Тиса“ – символ на нещо изключително красиво, но краткотрайно.

 

Всяко лято този природен спектакъл напомня колко крехък е балансът между човека и природата. Милионите еднодневки живеят само няколко часа, но появата им разказва история, започнала преди три години на дъното на реката – и завършваща с една от най-зрелищните летни картини в Европа.