Този механизъм действа като капак – горещият въздух остава заключен над континента, небето е ясно, липсват облаци, а температурите се повишават ден след ден.

Това е втората голяма гореща вълна в Европа за годината след необичайно високите температури още през май. Според Световната здравна организация повече от 200 000 души на континента са починали от причини, свързани с жегите, през последните четири години.

Рекордни температури и смущения в ежедневието


Франция обяви червен код за екстремни горещини в десетки департаменти. Жегата сериозно засегна железопътния транспорт, тъй като високите температури създават риск за електропроводите и могат да доведат до деформации на релсите.

Националният железопътен оператор SNCF отмени десетки влакове по ключови линии, а хиляди служители бяха мобилизирани за наблюдение и спешни ремонти. Властите призоваха възрастните хора, болните и други уязвими групи да ограничат пътуванията си.



Въпреки жегата традиционният музикален фестивал „Фет дьо ла мюзик“ се проведе, но на много места бяха въведени ограничения за употребата на алкохол на обществени места. Лувърът в Париж отмени безплатен концерт под стъклената си пирамида.

В Германия температурите се очаква да достигнат до 39 градуса в средата на седмицата. Страната е заплашена не само от горещини, но и от силни гръмотевични бури. Финалът на тенис турнира „Берлин Оупън“ при жените беше прекъснат заради проливен дъжд и силен вятър.

Германската спасителна служба предупреди хората да не подценяват опасностите от плуване в реки и езера след няколко смъртни случая и изчезвания през уикенда.

Италия също отчете няколко последователни дни с температури над 35 градуса, а червен код беше обявен в градове като Болоня, Флоренция, Милано и Торино.

В Испания метеоролозите предупредиха за температури над 39–40 градуса в големи части на Иберийския полуостров и Майорка. Горещата вълна се очаква да продължи поне до средата на седмицата.

Защо Европа се затопля по-бързо от останалата част от света?


Европа е най-бързо затоплящият се континент на Земята. Докато средната температура на планетата е нараснала с около 1,4 градуса спрямо прединдустриалния период, в Европа повишението вече достига около 2,4 градуса според европейската климатична служба „Коперник“.

Учените посочват няколко основни причини. Най-важната е натрупването на парникови газове вследствие на изгарянето на изкопаеми горива, което задържа повече топлина в атмосферата.

Допълнителна роля играят промените в атмосферната циркулация. Системите с високо налягане, които носят сухо и горещо време, стават все по-чести през европейското лято и могат да останат неподвижни с дни или седмици.

Друг фактор е близостта на Европа до Арктика – регион, който се затопля повече от два пъти по-бързо от средното за планетата. Температурите там вече са с около 3,2 градуса по-високи от прединдустриалните нива.

Топенето на сняг и лед допълнително ускорява процеса. Белите повърхности отразяват слънчевата светлина обратно в Космоса, но когато изчезнат, остават по-тъмни повърхности като почва и вода, които поглъщат повече топлина.

Намаляването на замърсяването на въздуха също има неочакван страничен ефект. Аерозолните частици в атмосферата отразяват част от слънчевата радиация и имат охлаждащ ефект. По-чистият въздух е огромна полза за здравето, но означава и че до земната повърхност достига повече слънчева енергия.

Най-силно затопляне през последните десетилетия се наблюдава в Източна и Югоизточна Европа, както и в части от Централна Европа и Алпите, където температурите се повишават с между 0,5 и 1 градус на десетилетие.

Учените предупреждават, че с продължаващото изменение на климата горещите вълни в Европа ще стават по-чести, ще започват по-рано през годината и ще продължават все по-дълго.