Тръмп изяде Урсула на закуска? Каква е истината

Но тук думата ми е за друго – не за митата, а за гръмките обещания за размера на бъдещите търговски потоци между двете страни на Атлантика. Боде очите числото 250 млрд. долара – това ще е годишната стойност на покупките на американски енергийни ресурси от европейците. Всеки, който разбира нещо от механизма на международната енергийна търговия и от размера на паричните потоци в нея, е наясно, че това число е абсурдно. ЕС никога няма да купува нефт, втечнен газ и въглища от САЩ за толкова пари.

Ройтерс пусна великолепен и много информативен материал по темата от Clyde Russell. За 2024 г. вносът на нефт от САЩ в ЕС е 573 млн. барела, което при средна цена от $70 за барел прави $40 млрд. Към тази сума добавяме $21,76 млрд., платени от европейците за американски втечнен газ (35 млн. т), и още $2,67 млрд. за висококалорични американски въглища. Като теглим чертата – излизат $64,5 млрд. общ енергиен внос на година в ЕС от САЩ. Това са само 26% от обещаваните за в бъдеще $250 млрд. на година!

Още по-абсурдно изглежда обещанието, дадено от Фон дер Лайен на Тръмп, ако погледнем числата за американски енергиен износ. През 2024 г. от САЩ са изнесени 1,45 млрд. барела нефт, по $70 за барел това прави $101,5 млрд. Американските компании са продали и 87 млн. тона втечнен газ за 54 млрд. долара, както и 51,53 млн. метрични тона въглища за $10,3 млрд. И така - общият енергиен износ на САЩ е за $165,8 млрд. Това е с $84 милиарда по-малко от определената от Тръмп цел за износ за $250 млрд. само в Европа!

Но може би още по-важно е, че Урсула фон дер Лайен не купува нефт и втечнен газ, а Тръмп не ги продава. Всякакви обещания и заклинания за бъдещия обем на трансатлантическата енергийна търговия са сметка без кръчмар. Европейската комисия няма абсолютно никакви правомощия да решава коя конкретна търговска фирма от ЕС откъде ще си купува суровините. Тръмп също не може да влияе върху търговската политика на американските износители – няма никакво съмнение, че ако в Източна Азия за втечнения газ дават малко повече пари, отколкото в Европа, то танкерите от САЩ веднага ще тръгнат към Япония и Южна Корея, а не към Германия и Испания.

Така че, що се отнася до търговията с нефт и газ, ЕС не е направил никакви отстъпки на САЩ. Ако не броим самият факт, че тази търговия както и до сега ще си остане без мита. Урсула фон дер Лайен, подобно на Марк Рюте, е наясно че в преговорите с Тръмп отлично работят два подхода – нищо неструващите ласкателства и обещаването на нещо, което няма реална стойност, но Тръмп може да се похвали с него пред публиката. Не знам дали някой журналист ще рискува след година или две да попита американския президент какво става с продажбите на нефт и газ за $250 млрд. годишно в Европа. Или пък колко са приходите за САЩ от прословутото споразумение с Киев за съвместна експлоатация на украинските находища на полезни изкопаеми.

И един последен щрих – защо в общия случай митата за европейски стоки в САЩ ще са 15%, а за американските в Европа – нула? Първо, защото ЕС има силно положителен търговски баланс със САЩ, реципрочен отговор на митническата война на Тръмп не е възможен.

Второ, голяма част от американския износ за ЕС не са стоки, а услуги, които няма как да бъдат заменени със собствена продукция. Какво означава например да се наложат мита за плащанията към Майкрософт, Нетфликс или Мета/Фейсбук? Означава, че милиони европейски потребители ще пострадат. Точно така, както американските потребители ще пострадат от митата на Тръмп за редица вносни стоки, били те китайски или европейски. Доста наивно е да се смята, че ако някой е наложил мита на търговските си партньори, то той ги е надхитрил. Не, по-скоро е бръкнал дълбоко в джоба на собствените си граждани.

Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество