Тръмп отлага 50% мита за ЕС, нов опит за търговско споразумение

Тръмп отстъпи от плановете си да наложи високите мита върху вноса от ЕС, които трябваше да влязат в сила от 1 юни, след телефонен разговор с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Двамата се договориха да възобновят преговорите до 9 юли, в опит да постигнат споразумение, пише Reuters.

Европейската комисия, която отговаря за търговската политика на ЕС, заяви, че разговорът е дал „нов тласък“ на преговорите и че двете страни са се разбрали те да се ускорят.

Засега обаче няма ясни сигнали какъв напредък е постигнат и дали има конкретен напредък към трайно решение на търговския спор.

Какво иска ЕС

Съюзът настоява за взаимноизгодна сделка, която би могла да включва премахване на митата върху индустриални стоки, както и увеличен внос от страна на ЕС на американски соя, втечнен природен газ и оръжие – особено в контекста на плана ЕС да прекрати вноса на руски газ до края на 2027 г.

Европейски представител дори заяви, че ЕС може да увеличи покупките на телешко месо без хормони, по подобие на споразумението, което Великобритания постигна с Вашингтон по-рано този месец.

В понеделник Комисията потвърди, че ще защити своята оферта за „нула срещу нула“ (zero-for-zero) мита, като подчерта, че това е „много привлекателна изходна точка“ за конструктивни преговори. Очакваше се същия ден еврокомисарят по търговия Марош Шефчович да разговаря с американския министър на търговията Хауърд Лътник.

Според говорител на Комисията, ЕС вижда потенциал за сътрудничество и по други теми – като свръхкапацитета в производството на стомана (за което и двете страни обвиняват Китай), както и в областта на дигиталните технологии и изкуствения интелект.

Какво иска Тръмп?

Администрацията на Тръмп е фокусирана върху намаляването на търговския дефицит в стоките със Съюза, който през миналата година е достигнал почти 200 милиарда евро. САЩ имат излишък в сферата на услугите, но дефицитът в стоки е основен приоритет за Белия дом.

Вашингтон е изпратил на Брюксел списък с искания, включително премахване на така наречените „нетарифни бариери“ – като например ДДС, стандартите за безопасност на храните в ЕС и националните данъци върху цифровите услуги.

Източник от индустрията, запознат с преговорите, посочи, че Тръмп търси бърза сделка, в която да има и реални, и символични победи, но иска отстъпки, които ЕС не е готов или няма право да направи.

Например данъците са в компетенциите на отделните държави членки, а не на Европейската комисия, което означава, че Брюксел не може да преговаря от тяхно име.

ЕС: Това не са търговски бариери

Бернд Ланге, председател на търговската комисия на Европейския парламент, който тази седмица ще води делегация в САЩ, заяви, че част от американските претенции се основават на погрешна представа.

„Става дума за нашите стандарти, за нашето законодателство по химикали и цифрова регулация“, обясни той.

„Това не са търговски бариери. Това дори не е на масата за преговори“.

Ланге добави, че ЕС може да преразгледа някои регулации, ако се окажат прекомерни, но категорично няма да приеме всички американски стандарти, както изглежда иска Белият дом.

Освен това, администрацията на Тръмп иска част от производствата в стратегически сектори – като стомана, автомобили, мобилни телефони и полупроводници – да бъдат преместени в САЩ.

Европа не приема да „се предаде“

Ирландският министър на земеделието Мартин Хейдън заяви в понеделник, че ЕС е прав да настоява за взаимноизгодна сделка, и коментира, че раздразнението на Тръмп, че ЕС не се е „предал“, всъщност е вид комплимент за европейската позиция.

„Ние сме един от най-важните търговски партньори на САЩ. Не трябва просто да се съгласяваме с всичко, което Белият дом поиска“, каза той.
„Трябва да преговаряме и да обясним защо споразумение, изгодно и за двете страни, е важно.“