Тревога в хлебопроизводството: Брашното прехвърли 1000 лв. за тон, солта стигна 1,60 лв.
„Ще оцелеят фирми, които са енергоспестителни, които имат модерно производство, които имат финансови запаси, които поддържат квалифицирана работна ръка, които имат сигурен пазар. Тъй като работим в ситуация на форсмажор, най-големия удар ще поемат малките квартални пекарни, които нямат финансови ресурси, за да покрият трупащи се загуби“, смята тя.
По думите й свиващият се бюджет за готови закуски ще се отрази неминуемо на малките производители, които имат точно определен асортимент.
„Хлебопроизводството и сладкарството са най-енергоемкият бранш в преработвателната промишленост. Хлябът се произвежда предимно вечер“, отбеляза Кукушева.
„Ако енергията се покачи в рамките на 400%, синьото гориво се покачи 500%. При нас двата енергоизточника са структуроопределящи за стойността на хляба“, обясни тя.
„Голямото количество реколта не определя цената на пшеницата, тя е борсова стока, а в резултат на пандемията и напечатаните пари има много свободни пари, които търсят стоки“, допълни Мариана Кукушева.
Според нея е мит заиграването с грамажа на хляба.
„Намаляването на грамажа с 20 до 50 грама едва ли би могъл да реши въпроса с декапитализацията на съответният хлебопроизводител“, коментира тя, като не отрече, че има и такива опити.
Въпреки всичко Мариана Кукушева остава песимист, че браншът ще оцелее 100% под напора на високите цени.
Тя припомни предложението да бъде въведен 9% ДДС за всички храни у нас: Потребителят заслужава тази социална стъпка“.
По-скъпият газ повлече след себе си и хляба. Цената му не спира да се покачва стремглаво. Прогнозите са скокът да се задържи. В момента за 700 грама плащаме около 1,40, а килото удря 2 лв.
За времето, когато хлябът струваше едва 0,15 лв. и как се повишиха цените му, четете тук.
Моля, подкрепете ни.