Три дни до 9-ти: Идват партизаните и пускат топлата вода в София. В Плевен стискат зъби

„Копейките“ забравят тази важна цел, станала завет за поколенията от онези славни българи.

Нейсе, сегашните русофили ще избледнеят от паметта ни, както и неуспешния русофилски преврат от 1887 г.

Но идва 9 септември. Същите руски „балалайки“ пак ще надигнат глави и ще пеят за МОЧА носталгични трели. Но за около 400 000 столичани датата е важна с друго: Ще им пуснат топлата вода. Докато „бузлуджанци“ си припомнят „социалистическата революция“, практичните граждани на София ще пуснат душовете с благодатната течност.

Не е ясно, дали Софийската топлофикация случайно е избрала точно на 9 септември за важното водно събитие, но датата навява някои спомени. Например, че на тази дата през 1944 г. не само е обявена комунистическа власт в столицата, но е арестуван и кметът инж. Иван Иванов. Защото не само е представител на стария режим, но и построил водопровода „Рила“ с помощта на австрийски инженери. Затова малко по-късно Народният съд осъжда Иванов на смърт. Само че назначените на негово място от партизаните кметове, между тях и Тодор Живков, така се объркват в проблемите на града, че комунистите са принудени да изкарат стария градоначалник, за да овладее тоталния хаос.

След 81 години оттогава имаме нещо като демокрация и само един зам-кмет на София в ареста. Което си е постижение. И пак борческата част от народа вика: Друго си беше при бай Тошо. И верно - съвсем друго беше.

Нищо чудно след три дни пред МОЧА да чуем:

Шумете, дебри и балкани,

шумете, волни лесове!

Ний идем бодри партизани,

народни верни синове!

По римско време в древна Сердика е имало бани с гореща вода, в много домове също, дори някои са имали и подово отопление. Доказано е. Защото римляните са използвали умно минералните извори в центъра на града, Банкя, Горна баня, Панчарево и Княжево. И най-важното: нямало Столична топлофикация. Но както се казва: римляните си отидоха и на тяхно място дойдоха партизаните и братушките с шмайзерите...

В Плевен обаче не им е до песни. Там върлува ВиК, което е непревземаема крепост дори от партизаните. Мандра, селско кметство – може, но плевенското ВиК - тцъ… Според градски слухове обаче, положението е заебис, защото именно партизани са превзели отвътре водоканала и канализацията. Как ви звучи? Затова плевенчани стискат зъби и дупе, зареждат бидоните и наблягат на дезодорантите. Сори, Майкъл…

„Шумете дебри и балкани…“ е все пак само песен. Партизани в онзи смисъл вече няма. Но се навъдиха много шумкари и айдуци, наричани кой знае защо политици. А за водата трябва и акъл. И да се краде по-малко. Мъка.

Фрог нюз