Б. Цеков: Позицията на Лукарски за ТТИП е слугинаж

Те сричат до буква "опорните точки" на брюкселската и вашингтонската върхушка, а не се опитват да защитят националните интереси. Позицията им не се обляга на независим анализ на последствията за България от ТТИП. Обсъждат и коментират ТТИП само с големите корпорации, които харчат десетки милиони да лобират в полза на споразумението – в края на миналата година Институтът за модерна политика публикува в свой специален доклад конкретни данни от регистрите на лобистите в Брюксел и САЩ за всяка от корпорациите и свързаните с тях тинк-танкове, които спонсорират конференциите у нас с участието на представители на правителството.
Всичко, което говорят са спекулации. Да се казва, че в бедна, слаба и незначителна в контекста на огромния пазар САЩ-ЕС икономика, каквато е българската от ТТИП ще извлекат полза малките и средни предприятия и ще се разкрият нови работни места граничи с обикновена фантастика при това ненаучна. От споразуменията за свободна търговия като НАФТА печелят силните икономики и големите корпорации и губят малките и слабите. Образно казано – това, което причиняват на българските производители големите чуждестранни вериги от хипермаркети ще се случи в общо икономически план. Достатъчно е да се прочетат анализите и оценките от прилагането на Североамериканското споразумение НАФТА, което обхваща Канада, САЩ и Мексико. При това не само експертни, а и държавни оценки, например на бюджетната служба на САЩ, показват, че отражтението на НАФТА неблагоприятно и не е довело до разкриване на нови работни места, а тъкмо обратното, казва още президентъ за България на Световната асоциация на юристите със седалище Вашингтон, САЩ.

Най-важното обаче е, че ТТИП не е само икономика, а опира до самото функциониране на съвременната конституционна държава. В специалния доклад на Института за модерна политика "ТТИП – пътят към корпоративното робство" обстойно са анализирани някои от най-опасните аспекти на това споразумение, които се споделят както от редица държавни ръководители в ЕС, като например от Германия и Франция, така и от някои от най-авторитетните учени и аналитични центрове в глобален мащаб, които не са свързани със Световната банка и МВФ. Това е първият цялостен доклад, в който български аналитичен център акцентира върху правно-политическите ефекти от ТТИП и е добре българските власти да се запознаят с него - https://www.modernpolitics.org/?p=4148, посочва той.

Опасност номер едно е привилегированият режим, който позволява чужди инвеститори да съдят държавата в наднационални частни трибунали (ISDS). Това е безконтролен инструмент за подчиняване на националните държави на корпоративни интереси и за блокиране на политики и решения, защитаващи обществения интерес. По дефиниция частните трибунали действат "на тъмно", в тях доминират свързаните с големите корпорации юристи, няма солидни гаранции срещу корупция. Държавата и националният бизнес са напълно неравнопоставени – само чуждият инвеститор може да съди държавата за нейни политики, административни мерки или закони, които пречат на корпорациите да извличат печалби от съответната държава, няма възможност за обжалване. В практиката има ужасяващи примери, които карат все повече държави да се отказват от този механизъм дори на двустранна основа. Корпорации съдят държави за гигантски обезщетения заради повишаване на минималната работна заплата (Египет), за налагане на мораториум върху фракинга (Канада), за забрана за екологично опасен златодобив (Салвадор), за отказ от развитие на ядрената енергетика (Германия), за замразяване на цените на тока и водата, като социална мярка срещу икономическата криза (Аржентина) и др. Спомнете си EVN – когато проверка на ДКЕВР установи повече от 400 груби нарушения на правата на потребителите и закона, започна производство за отнемане на лиценза. Чуждата корпорация веднага даде България на наднационален трибунал за гигантско обезщетение. Делото виси, но е тайно – тече при закрити врата. Всеки може да провери в сайта на трибунала при Световната банка. Така резултатите от проверката бяха бламирани, твърди Цеков.

Истината е, че частните трибунали заобикалят демократичния ред и водят до подмяна на суверенната воля на гражданите и на излъчените от тях демократични представители (парламент, правителство, местни власти). Чрез тях могат да бъдат бламирани легитимни публични политики, свързани с качеството на живот и социалното развитие. Частните корпоративни интереси се поставят в надмощно положение спрямо демократичната система в нарушение на фундаментални принципи на съвременната конституционна демокрация. Самото наличие на този механизъм играе въздържаща роля – заплахата от многомилионни обезщетения е "дамоклев меч", който е в състояние да разколебае всяка идея за провеждане на политика в обществен интерес. В своите девиативни форми ISDS води до фактическа подмяна на демократичния ред с корпоратокрация и ерозия на националната държава, заявява Цеков.

Трябва да се подчертае, че дори в условията на неефективна съдебна система на национално ниво гаранциите за публичност и справедлив процес са далеч по-разгърнати, отколкото пред наднационални частни трибунали, които водят дела "на тъмно" и без публичност, няма ефикасни възможности за обжалване на решенията, липсват солидни гаранции срещу конфликт на интереси и корупционни практики от арбитрите.

България се нуждае от сериозна и всестранна дискусия, в която да се чуят гласовете не само на лобистите на ТТИП, но и на независимите експерти и организации. Съветвам и българския бизнес да не се поддава на голословните приказки на управляващите за това какъв "рог на изобилието" ще се излее върху тях чрез приемането на ТТИП. Нека се запознаят по-обстойно с оценките и анализите по тази тема у нас и в чужбина, защото ако безкритично се приеме това споразумение, после и да се вайкат как бил унищожен българският бизнес, ще бъде безвъзвратно късно, завършва Цеков.